отказана българска виза

ОБЖАЛВАНЕ НА ПОСТАНОВЕН ОТКАЗ ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ВИЗА ТИП "D"

По повод зачестилите откази за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на чужденци, постановени от консули или упълномощени от тях лица, от Посолства на Република България и във връзка с възможността за съдебно обжалване на постановения отказ, представяме настоящото изложение.

Чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е всяко лице, което не е български гражданин.

Едно от законовите изисквания по българското право за влизане в страната на чужденец, който не е гражданин на Европейския съюз, е да притежава виза. Видовете визи са посочени в чл. 9а ЗЧРБ се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България. Визите за летищен транзит и за краткосрочно пребиваване са визите, предмет на регламентиране от Регламент (ЕО) №810/2009 г. и с оглед на посоченото по-горе отказа за тяхното издаване, съгласно чл. 32, §3 подлежи на съдебен контрол. Извън така установената европейска регламентация остават само визите за дългосрочно пребиваване (вид „D”). Тези визи съгласно чл. 18 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14.06.1985 г. са национални визи. Те се издават от държавата-членка, съгласно нейното национално законодателство.

Специалните основания, при наличието на които се отказва издаване на виза и влизане в страната на чужденец, са регламентирани с императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. Консулските длъжностни лица издават или отказват издаването на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от дирекция "Консулски отношения" въз основа на съвместно мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност".

В изрично предвидени от закона случаи, постановените откази за издаване на виза тип "D" могат да бъдат обжалвани пред Съд, чрез подаване на жалба, която следва да съдържа установени в закона реквизити.

Преди всичко следва да отбележим, че не всички откази за издаване на виза тип "D" могат да се обжалват пред Съд, необходимо е с отказа да се засягат основни права и свободи, признати в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - ЕКЗПЧОС. Ако това изискване не е спазено, Съдът с определение ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството, тъй като в ЗЧРБ се съдържа изрична разпоредба - изключение от общата конституционна клауза за обжалваемост на актовете на администрацията.

Според установения принцип на международното право, държавите имат правото, без да нарушават ангажиментите, произтичащи за тях от договорите, да контролират влизането на чужди граждани на тяхна територия, но вмешателството в правото по отношение на семейния им живот следва да отговаря на изискванията на параграф втори на чл. 8 ЕКЗПЧОС. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

В разпоредбата на чл. 8, § втори от ЕКЗПЧОС са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата.

Предвид практиката ни, най-често се обжалват откази за издаване на виза, тип "D", с които откази се нарушава правото на личен и семеен живот. Когато чужденец сключи граждански брак с български гражданин в Република България или на територията на друга страна, всеки отказ за издаване на виза, ще представлява нарушение правото на личен и семеен живот на чужденеца. Важно е това право да е засегнато към подаване на жалбата, например жалбата ще бъде отхвърлена ако в хода на процеса се докаже, че съпрузите са разделени. В случай, че последното не е налице, такъв отказ създава пречка съпрузите да живеят заедно на територията на Република България, това поставя и българския гражданин пред трудния избор дали да напусне родната си страна за да живее със съпруга си или да остане на територията на Република България, без да има възможността да живее със съпруга си, което е в противоречие с ЕКЗПЧОС.

Други основания за обжалване на отказа биха могли да бъдат, например, право на встъпване в брак и създаване на семейство по чл. 12 ЕКЗПЧОС, също така правото на образоване по чл. 2 от Протокол 1, или правото на защита на собствеността от чл. 1на Протокол 1, или каквито и да е други права, признати от ЕКЗПЧОС.

На следващо място, важно е да се има предвид, че за да бъде ДОПУСТИМА жалбата срещу постановен отказ тя трябва да е подадена в съда в 14-дневен преклузивен срок, който започва да тече от датата на уведомлението.

За да се спечели делото срещу отказа, жалбата, освен ДОПУСТИМА, трябва да бъде и ОСНОВАТЕЛНА. За да бъде ОСНОВАТЕЛНА, следва отказа да страда от порок.

Следва да се има предвид, че по своята същност отказът е административен акт, като такъв, може да има редица пороци, като например да е издаден в противоречие на материалния закон или на процесуалните правила.

В случай, че сте претърпели вреди във връзка с отказа, може да потърсите и парично обезщетение за това. Държавата отговаря за всички вреди, причинени от незаконосъобразни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица - чл. 7 от Конституцията на Република България. Това правило е доразвито в чл. 1 и 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

"Ситизеншип енд инвесмънтс" ООД, съвместно с Адвокатска кантора "Христо Василев" предоставят услугата по правна защита и съдействие при постановени откази за издаване на виза, тип "D". В случай, че се нуждаете от правен съвет или съдействие за обжалване на постановен отказ, молим не се колебайте да се обърнете към нас. Можете да отправяте запитванията си на имейл адрес: info@bglaw.eu и на телефон: 02/4260393 и наш адвокат ще се свърже с Вас.

Настоящото изложение има информационен и неизчерпателен характер и не представлява правна консултация.

"Ситизеншип енд инвесмънтс" ООД и Адвокатска кантора "Христо Василев" не носят отговорност, в случай че предприемете индивидуални действия, които не са съгласувани с адвокат.