развод

Семеен кодекс - България

БЪЛГАРИЯ - ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Обща характеристика на договорния режим

СК от 2009г. за пръв път в българското семейно право допусна възможността определени отношения да бъдат договаряни между съпрузите. По тоз начин се извърши един пробив в строго императивния до този момент режим на семейните отношения, който се характеризира със следното:

  1. Този договорен режим се установява чрез договор между съпрузите, който договор се нарича брачен договор;
  2. Изборът на един или друг модел на имуществени отношения отразява актуалните интереси на съпрузите и се основава само и единствено върху тяхната воля – съпрузите изцяло по своя воля сключват, изменят и прекратяват брачния договор, по френското право съда може да изменя брачния договор, за да не се изкривят брачните отношения, по нашия закон само съпрузите могат да сключват, изменят или прекратяват брачния договор;
  3. Гаранция за тази постановка е и принципът че брачния договор може да бъде изменян само чрез нов договор между съпрузите, който нов договор трябва да е сключен в същата форма в каквато е и първоначалния брачен договор;
  4. Изборът на договорен режим не възпрепятства възможността на страните да уредят имуществените си взаимоотношения чрез препращане към някои от законовите режими, а именно режима на общност или режима на разделност (чл. 38 ал. 2 изр. 1 СК). Нещо повече договорният режим по никакъв начин не възпрепятства страните да преминат в един по-следващ момент от един режим към друг режим;
  5. Във случай, че чрез договорния режим страните уредят само фрагментарно някои от имуществените си отношения по аргумент от чл. 38 ал. 4 СК за неуредените въпроси ще се прилагат разпоредбите относно законовия режим на имуществена общност тоест този режим ще бъде субсидиярно приложим режим. Ще се установи един комбиниран режим договорен и на имуществена общност.

Понятие за брачен договор

Брачния договор е сключено въз основа и в рамките на закона между встъпващи в брак мъж и жена или между съпрузи споразумение с което те уреждат всички или някои имуществени права и задължения и други имуществени отношения по межди си за през време на брака и/или в случай на неговото прекратяване.

Признаци на брачния договор

  1. С брачния договор по правило се уреждат само съпружески отношения тоест само отношения между съпрузите, но не и между тях и трети лица аргумент от чл. 37 ал. 1 СК която казва че встъпващите в брак или съпрузите уреждат отношенията помежду си. Изключение от това е, че в брачния договор могат да се уредят въпросите свързани с издръжката на децата по време на брака или в случай на евентуалното му прекратяване чрез развод или при неговото унищожаване 38 ал. 1 т. 7 СК.
  2. С брачен договор могат да се уреждат само имуществени отношения между страните, но не и неимуществени. Това означава, че свободата за договаряне характерна за гражданското право е ограничена само до имуществените отношения. Какво би станало ако се уговорят неимуществени отношения становищата са повече от едно. Проф. Методи Марков, който застъпва тезата, че клаузи уреждащи неимуществени отношения са нищожни поради противоречие със закона. Второто становище се застъпва от проф. Екатерина Матеева и доц. Ана Станева според това становище ако брачния договор съдържа задължения с личен характер или задължения отнасящи се до децата или други близки на семейството и ако тези задължения са формулирани в интерес на семейството и на децата и наличието им би могло да създаде убеждение за морален ангажимент за съпрузите то такива клаузи биха били правно ирелевантни, но не и нищожни.
  3. Обозначаването на договора като брачен в никакъв случай не го превръща в елемент от фактическия състав на брака. Брака може да се сключи и без да е сключен брачен договор. Може да се сключи брачен договор без изобщо да се сключи брак. Това че има договор но брак не е сключен не прави брака недействителен договора се счита сключен под условие (сключването на брак).

Обща характеристика на брачния договор

Като институт на семейното право брания договор е един сложен договор тъй като той съдържа нееднородни клаузи и поради тази причина някои от характеристиките му са нееднозначни.

Брачния договор може да се характеризира със следните признаци:

  1. Притежава характеристиките както на престационен така и на организационен договор – престационен е защото част от неговите клаузи могат да породят задължения за едната или и за двете страни по него, което задължение има за предмет предоставянето на някаква имотна облага. Същевременно организационен е защото друга част от клаузите му могат да не предвиждат имуществено разпореждане а да имат чисто организационен характер тоест да наподобяват договорите за учредяване на ЮЛ които са типични организационни договори;
  2. Той е двустранен договор, но с елемент и на многостранен защото има наличие на обща цел на страните по него (да се уредят имуществените отношения във връзка с брака). Двустранен е брачния договор защото в него трябва да бъдат предвидени задължения и за двете страни по него. Проф. Методи Марков поддържа становището че ако в брачния договор се предвидят само права а за другата само задължения то това ще противоречи на основните принципи на семейното право и в частност на принципа равенство на съпрузите а противоречието с правен принцип е основание за нищожност на договора. Характеристиката на брачния договор като двустранен предопределя най-малко две неща на първо място предопределя възможността той да бъде развалян поради неизпълнение стига разбира се това да не противоречи на принципите на СК и на добрите нрави казва чл. 42 ал. 2 СК. Характеристиката му като двустранен на второ място предопределя възможността да се прави възражение за неизпълнен договор при налично неизпълнение на задълженията на една от страните по него;
  3. Консенсуален – той се счита сключен от момента на постигане на съгласието на страните по него. Предаването на вещи което е характерно за реалните договори не е елемент от фактическия състав на брачния договор;
  4. Формален – законодателят е предвидил форма за неговата действителност тази форма е писмена с нотариална заверка на съдържанието и на подписите на страните (чл. 39 ал. 1 СК). Формата на договора е такава дори ако с него се прехвърля или се учредява вещно право върху недвижим имот тоест в случая имаме облекчаване на формата защото за разпореждането с недвижим имот по принцип формата е нотариален акт. Закона предвижда обаче когато с договора се извършва разпореждане с недвижим имот договора да се завери от нотариус в чийто район се намира недвижимия имот ако има повече недвижими имоти в районите на различни нотариуси сделката се сключва при нотариуса в района на който се намира някой от имотите по избор;
  5. Той е акцесорен – акцесорен означава, че пораждането на действието на брачния договор е обусловено от възникването респективно съществуването на брачно правоотношение между страните по договора. Освен това някои от клаузите на брачния договор могат дори да „преживеят” брака доколкото тези клаузи уреждат отношенията по повод и във връзка с евентуалното прекратяване на брака. такива клаузи са например клаузата по чл. 38 ал. 1 т. 5 тоест какви ще бъдат имуществените последици при развод. Такава е клаузата на чл. 38 ал. 1 т. 6 каква ще бъде издръжката между съпрузите при развод такава ще е клаузата по т. 7 касаеща каква ще бъде издръжката на децата от брака. Акцесорният характер на брачния договор не трябва да се схваща в смисъл, че унищожаемостта на един брак води по право до унищожаемост на брачния договор. С унищожаването на брака с влязло в сила съдебно решение това вече ще се преустанови и действието на брачния договор;
  6. Той е договор с оглед на личността – това означава, че правата и задълженията по него са непрехвърлими;
  7. Брачния договор е каузален договор – основанието му е типично за двустранния договор да се придобият права и от двете страни по него. Ако се подарява имот може да имаме и дарствено основание. По аргумент чл. 26 ал. 2 изречение второ ЗЗД каузата на брачния договор се предполага до доказване на противното;
  8. Той е договор с трайно (продължително) действие – въпреки, че някои от клаузите на брачния договор могат да бъдат с еднократно изпълнение по правило много от задълженията по договора се изпълняват докато съществува брачното правоотношение, а някои продължават да съществуват и след това поради тази му характеристика на брачния договор неговото разваляне и унищожаване имат не обратно действие а действие за на пред чл. 42 ал. 2 и чл. 43 ал. 2 СК във връзка с чл. 88 ал. 1 ЗЗД.

Това бяха безспорни характеристики има и една спорна дали е безвъзмезден или възмезден. Проф. методи марков твърди, че по правило брачния договор е безвъзмезден и казва че дори в него да е предвидено прехвърляне на имущество намеренията и на двете страни по него са да облагодетелстват другата страна. Проф. Ана Станева твърди че по принцип договора е възмезден тъй като всяка от страните по него се ангажира за определена престация защото очаква насрещна престация.

Страни и регистрация на брачния договор

Брачния договор е договор, който се характеризира със специфичен субектен състав. Страни по него могат да бъдат две категории лица. На първо място могат да бъдат встъпващи в брак лица по аргумент от чл. 37 ал. 1 СК. Качеството встъпващ в брак не е формално правно качество тоест то не зависи и не предполага извършването на някакви правни действия например извършване на годеж или пък заявяване встъпването в брак така нареченото насрочване на ден час. По стария СК встъпващите в брак е трябвало да заявят в общината сключването на брак най-малко 30 дни преди брака сега такова изискване в СК няма но все пак трябва да се определи ден и час. Годежа също не е институт на правото той е институт на обичайното право. Презюмира се че що двама души отиват пред нотариус да сключат брачен договор имат намерение за това. Сключването на брачен договор преди брака не създава задължение за сключването на самия брак. Брачния договор не може да се счита за предварителен договор по чел. 19 ЗЗД или като така нареченото обещание за встъпване в брак по смисъла на старата френска доктрина и на ТР 32/1969 ОСГК на ВС което възприема френската доктрина за обещанието за встъпване в брак. На едно обещание се придава от френската доктрина правно действие ВС адаптира това правило като определя, че на девойката се дължи обезщетение за неимуществени вреди на деликтно основание. По подразбиране брачен договор преди встъпването в брак по силата на една ноторно известна презумпция може да се сключи само между мъж и жена това следва от конституционно установения принцип за хетерогенния характер на брака. Най-лесно е да кажем че договора е нищожен, но ако изоставим тази теза можем да кажем че договора е действителен но няма да произведе правно действие. Проф. Екатерина Матеева смята, че един такъв договор ще бъде действителен ако е сключен под отлагателното условие една от страните по него да си промени пола.

Втората категория лица, които могат да сключат брачен договор, са съпрузи, ако той се сключва през време на брака брачен договор може да се сключи по всяко през брака по чл. 37 ал. 3 без оглед на това какъв законов режим се е прилагал до този момент респективно дали преди това е бил правен избор на имуществен режим или се е прилагал презумптивно режим на общност.

Изискване по отношение на страните по брачния договор:

  1. Страните трябва да бъдат дееспособни – ограничено запретени не биха могли да сключват брачен договор въпреки, че те разполагат със специална брачна дееспособност (да сключват брак сами). Непълнолетния е частично дееспособен тоест нее пълно дееспособен което означава че той не може да сключва брачен договор или в най-добрия случай той може да сключи брачен договор едва след еманципирането си по време на брака.
  2. Договорът трябва да се сключи лично от страните чл. 39 ал. 1 СК касае се за лично незаместимо действие, което изключва извършването му от какъвто и да е представител (законов или договорен) под заплаха от нищожност.

Момент на сключване и действие на брачния договор

Тук имаме две възможни хипотези:

  1. Ако договора се сключва преди сключване на самия брак действието му е поставено под подразбиращо се отлагателно условие а имено, че брака ще бъда сключен в тази хипотеза брачния договор ще породи действие от момента на сключване на брака. Само ако се сключи брак и от този момент договора ще обвърже правно страните по него;
  2. Ако договорът се сключи по време на брака по аргумент от чл. 40 ал.1 СК той ще породи действие от деня на сключване на договора (защото брак вече има) или от друга дата определена в него. Ако другата дата е някъде в бъдещето няма проблем. Може ли обаче да му придадем обратно действие този договор да обвърже страните от предхождащ момент и колко предхождащ? Отговора е че може да се предаде обратно действие на брачния договор но придаването му на такова действие не може да засегне права на трети лица придобити преди сключването на договора. Договора може да се договори, че ще породи действие не по-рано от сключването на брака.

Регистриране и вписване на брачния договор

Брачния договор се регистрира в централния електронен регистър на имуществените отношения между съпрузите който се води от агенцията по вписванията това регистриране няма конститутивно действие то не е елемент от фактическия състав на договора а се извършва с оглед противопоставимостта му на трети лица. Има две хипотези за правното действие на вписването:

  1. Ако в регистъра няма вписан сключен брачен договор при сделка между съпруг и трето лице автоматично се прилага законовия режим на общност по аргумент на чл. 20 СК;
  2. В случай, че между съпрузите има сключен брачен договор, но той не е регистриран в регистъра ще се приложи режима на общност. Брачния договор не е нищожен но ще има действие само във вътрешните взаимоотношения между съпрузите и няма да породи действие по отношение на трети лица.

Вписване на брачния договор

Когато по силата на брачен договор се прехвърля правото на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот този договор ще има транслативен ефект и трябва да бъде вписан в имотния регистър по аргумент чл. 39 ал. 3 СК във връзка с чл. 112 и 113 от ЗС.

Предмет на Брачния договор

Три групи отношения:

  1. Отношения с обект имущество което съпрузите са притежавали още преди брака – придобити в изключителна собственост или обикновена съсобственост преди брака.
    1. те могат да запазят едноличното титулярство респективно съсобствеността си върху тези обекти;
    2. те могат да уговорят взаимно прехвърляне или прехвърлянето им от единия партньор възмездно или безвъзмездно включително и прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти. Проф. Матеева смята че прехвърлянето би могло да бъде както възмездно така и безвъзмездно. Проф. Марков смята че то може да бъде само безвъзмездно.
    3. Ако нищо не е договорено се поставя въпроса кой режим ще се използва спрямо тях. Проф. Матеева смята че ако нищо не е уговорено в брачния договор по отношение на тези имущества ще се приложи режимът на имуществена разделност. Доц. Анна Станева смята, че ако нищо не е уговорено в брачния договор всеки от съпрузите ще запази правата върху предбрачното си имущество без промяна. Според доцента втората възможност е по-приложима защото по принцип нещата ще си останат както са били, но ако нищо не е уговорено ще се приложи режима на общност, но той не може да се приложи спрямо имуществото от преди брака следователно те ще си останат така.
    4. Недопустима е уговорката, че предбрачното имущество на единия или и на двамата съпрузи ще стане съпружеска имуществена общност след сключването на брака (чл. 38 ал. 2 СК), ако въпреки тази забрана такава клауза бъде включена в брачния договор то тя ще бъде нищожна поради противоречие с императивна правна норма (26 ал. 1 ЗЗД).
  2. Имуществени права и задължения на съпрузите свързани с придобиването и притежаването от тях на имущества по време на брака (38 ал. 1 т. 1 СК) – в тази си част брачния договор съдържа възможност за страните да определят изцяло по своя воля съдържанието на приложимия към имуществените права и задължения режим, които права и задължения ще възникнат по време на брака. Страните разполагат със следните възможности:
    1. Брачният договор може да препраща към някой от законовите режими (общност или разделност) по аргумент от чл. 38 ал. 2 изр. 1. Във връзка с тази възможност има следните особености:
      1. Страните могат да изберат само един режим – да кажат например всичко което придобием по време на брака ще бъде в режим на разделност;
      2. Възможно е страните да изберат „комбиниран” режим съчетаващ режима на общност за определени имущества и режима на разделност за други. Има различни възможности:
        1. Възможно е подхода да се диференцира чрез конкретно изброяване на точно определени имуществени права, които ще бъдат подложени на определения режим;
        2. Друг възможен подход за диференциация на имуществото е за определени категории права например всички вещни права да са в режим на общност а облигационните да са в режим на разделност;
        3. Диференцияция може да има спрямо способа на придобиване – всичко което се придобива по правна сделка ще бъде в режим на общност а всичко което се придобива по давност ще бъде в режим на разделност;
        4. Може да бъде критерий и възмездността на способа за придобиване – всичко което си купя ще е в режим на общност всичко което ми подарят в режим на разделност;
        5. Стойността на придобиваното имущество – всичко до 2000 лева е в режим на общност всичко което е над 2000 лв. в режим на разделност;
      3. Страните могат да договорят че всичко което придобиват е в режим на обикновена съсобственост.
      4. Няма правни пречки да се уговори режим на общност или режим на обикновена съсобственост за имущества придобивани от съпрузите и режим на разделност за имущества придобивани от другия от съпрузите.
    2. С брачния договор съпрузите могат да уговорят начините на управление и за разпореждане с придобитите по време на брака имущества включително и с ползването на семейното жилище. Възможностите са три:
      1. Да извършват действията на управление и разпореждане по отделно всеки от тях;
      2. Да извършват действията само съвместно;
      3. Действията на управление и разпореждане на да се извършват от единия съпруг със съгласие на другия. Ако бъде избран обаче този междинен вариант доц. Анна Станева посочва че в брачния договор трябва изрично да се уговори формата за даване на съгласие. Няма правна пречка в самия брачен договор да бъде инкорпорирано упълномощаване от единия съпруг на другия за извършването на действия на управление и разпореждане с лични имущества на упълномощителя или с общи имущества и на двамата. Слабост на този способ е, че ще трябва да се разнася на всякъде договора и да се показва на съконтрагентите. Как стои въпроса с ползването на семейното жилище според доц. Анна станева възможно е и е допустимо в брачния договор да се договори че съпругът едноличен собственик на семейното жилище ще може сам и еднолично да се разпорежда с него. В режимите на общност и разделност се искаше разрешение от другия съпруг или от районния съд. Може обаче в договора да се приеме друго първо клаузите на договора дерогират правилата на режимите освен това чл. 26 е ограничителна клауза която като такава може да се тълкува само стеснително. Няма пречка разбира се в брачния договор да се договорят и клаузи съдържащи ограниченията по 26 от СК няма пречка осен това да се уговорят и още по рестриктивни изисквания от чл. 26 например че съпруга трябва да даде съгласие най-малко 14 дни преди сделката. Не би могло да се договори обаче в брачния договор че разрешението за разпореждане ще се дава от съда ако няма разбирателство между съпрузите. Компетентността на съда следва от закона, не можем с договор да задължим съда да се произнася по правен спор.
    3. С брачния договор могат да се уговорят задълженията на страните които се поемат във връзка с разходите които се поемат за задоволяване нуждите на семейството (въпросите по чл. 38 ал. 1 т. 4 СК). Страните могат да договарят:
      1. Кои разходи ще поема всяка от тях – може да се предвиди например че тези разходи ще се поемат поравно от тях, може да се предвиди, че само единият от съпрузите ще извършва финансови разход а другия ще се грижи за отглеждането и възпитанието на децата, ако липсва изрична уговорка за характера на тези задължения доц. Анна Станева счита, че по отношение на тях ще се приложи режимът на разделната отговорност. Това твърдение се налага най-малкото поради две съображения:
        1. Според чл. 21 ЗЗД солидарност възниква само в два случая или по силата на закона или ако е изрично уговорено в случая не е изрично уговорено, остава питането дали е предвидено в закона приложима ли е аналогия по чл. 32 ал. 2 във връзка с чл. 38 ал. 4. Според Анна Станева аналогията е не приложима защото чл. 38 ал. 4 има предвид неуредени имуществени отношения между съпрузи а не между тях и трети лица. Втория аргумент е че прилагането на чл. 32 ал. 2 при липса на изрична уговорка за солидарност е неприемливо тъй като не отчита волята на страните относно възникването на права върху придобитото по време на брака. Страните биха могли да договорят и да изберат предимно режим на разделност за правата които придобиват а за задълженията да се приложи по-тежкия режим на общност.
        2. Доц. Станева приема по-нататък, че клауза по силата на която всички разходи и задължения се възлагат само на единия съпруг ще бъде нищожна поради противоречие с чл. 13, 14 и 17 от СК. Всички тези членове говорят за общи грижи на семейството.
    4. Съпрузите имат възможност с брачния договор да уговорят задълженията си във връзка с издръжка на съпрузите по време на брака при това необвързано със законно установените предпоставки за възникване правото на издръжка по чл. 139 и следващите на СК. Чл. 139 СК имат предвид съпруг който трябва да е нетрудоспособен и да не може да се издържа от имуществото си. В случая съпруга може да се договори че ще издържа съпругата си без да са налице тези предпоставки.
  3. Имуществени права и задължения на съпрузите при или след прекратяване на брака (чл. 38 ал. т. 5 СК). В тази група имущества можем да диференцираме няколко групи последици
    1. Последиците относно придобитите от съпрузите по време на брака права. Възможностите са следните:
      1. Ако в договора е препратено към законовия режим на разделност може да се договори този режим да се запази непроменен и при прекратяване на брака. Кой каквото си е придобил си остава негово;
        1. Съпрузите могат да договорят че при разделно притежание някои вещи които са собственост на единия съпруг ще станат собственост на другия подобно на режима на разделност за по-инициативния да изкарва повече пари и да придобива повече права и закона предвижда при прекратяване на брака другия съпруг да придобие част от вещите придобивани от другия. Тук справедливо е да може да се уговори това.
        2. Може да се договори парична компенсация за съпруга не собственик чрез получаване на част от стойността на имуществото на другия съпруг. Тук проф. Матеева само добавя че за да се уговори тази клауза съпруга несобственик трябва да е допринесъл чрез някои от всичките възможни форми на принос.
      2. При наличие на обикновена гражданска съсобственост по време на брака може да се договори нейното прекратяване като се договорят дяловете при които тя се прекратява.
      3. Ако е уговорена съпружеска имуществена общност която да се прилага по времена брака съпрузите могат да уговорят прекратяването и при равни или при неравни дялове ако нищо не са договорили се прилага правилата относно съпружеската общност тоест тя се прекратява при равни дялове и стои открита възможността да се претендира по-голям дял по смисъла на чл. 29 СК.
    2. Последици за поетите от съпрузите по време на брака задължения. Могат да определят отношенията в които ще се разделят имуществата съпрузите не могат да засегнат интересите на трети лица например че при прекратяване на брака се погасяват всички задължения на съпрузите към трети лица.
    3. Последици относно разпределението на ползването относно общи лични вещи на съпрузите.
      1. Ако съпрузите са решили да запазят някои вещи в обикновена съсобственост по между си и след прекратяване на брака те трябва да уговорят как ще се разпредели ползването на тези вещи , ако нищо не са уговорили в тази посока ще се приложи правилото на чл. 32 ал. 2 от ЗС, който гласи че съсобствената вещ се управлява съгласно решенията на мнозинството от дяловете ако не може да се образува от мнозинство въпроса се решава от съда който може да назначи управител.
      2. Относно семейното жилище могат да се посочат две особености:
        1. Ако семейното жилище е собственост на трети лица би следвала да се приложи законовата уредба от семейния кодекс освен ако съпрузите в споразумението си при развода по чл. 49 ал. 4 или по чл. 51 СК не са постигнали съгласие по този въпрос. Като разглеждаме последиците от прекратяване на брака ще видим че при развод ползването на семейното жилище се отрежда на един от съпрузите при различни критерии и в този случай дори ако семейното жилище е собственост на трети лица един от съпрузите може да се остави в жилището докато гледа непълнолетните деца от брака. И тук с брачния договор не могат да се засягат права на трети лица и за това ще се приложат разпоредбите на ск.
        2. Ако в брака има ненавършили пълнолетие лица при уговаряне относно ползването на семейното жилище съпрузите ще следва да се съобразят с интересите на децата, с упражняването на родителските права и с местоживеенето на децата. Ще трябва да се съобразят с интересите на децата защото и в двата вида развод по исков ред и по взаимно съгласие споразумението между съпрузите трябва да се съобразява с интересите на децата и за упражняването на родителските права.
    4. Последици свързани с направените по време и по повод на брака дарения между съпрузите. Според доц. Ана Станева е допустимо да се договори следното:
      1. Че при определени условия съпрузите ще могат да предявят иск за отмяна на дарение;
      2. Че всички направени по повод или по време на брака дарения или само някои от тях като трябва да се визира кои са направени под прекратително условия (прекратяването на брака) прекратителното условие прекратява правоотношенията;
      3. Могат да бъдат договорени клаузи допускащи отмяна при уговорени условия и над други сделки между съпрузите. СК допуска само и единствено даренията да бъдат отменяни като последица от развода. Но в договора можем да договорим че и други сделки ще бъдат прекратявани при прекратяване на брака. Например бащата на съпруга решава да учреди право на строеж за съпругата при прекратяването на брака ще се прекрати и правото на строеж.
    5. Последици свързани с издръжката при развод. Тук може да бъде договорено какъв срок и какви размери ще се дължи издръжка между съпрузите като проф. Ана Станева смята, че ограничение на свободата на договаряне в тази насока е разпоредбата на чл. 147 СК предвиждаща че отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен. За това клауза според която единия или и двамата съпрузи се съгласяват, че няма да търсят издръжка един от друг би била нищожна като противоречаща на закона. Същата последица според доц. Станева би следвало да настъпи и при частичен отказ от право на издръжка като и при утежняване предпоставките за нейното получаване съгласно законните такива;
    6. Последици свързани с издръжката на децата от брака. По отношение на тези последици доцентът трябва да каже че това е изключително нетипичен елемент от съдържанието на браня договор защото това е единствената клауза от брачния договор която засяга права на трети лица. Поради тази причина както и поради засилената грижа от страна на законодателя за интересите на лицата уговарянето на въпросите за издръжката на децата в брачния договор ще бъде действително само ако е в интерес на децата спокойно може да се надвишат 70 лв., но не може да се падне под 30 лв.
  4. Брачния договор не може да съдържа разпореждания в случай на смърт (чл. 38 ал. 3 СК). Това не се отнася относно дяловете на съпрузите при прекратена СИО.

За всичко което не е изрично уговорено с брачен договор се прилага законовият режим на общност.

Изменение на брачния договор

Трябва да маркираме следните неща:

  1. Изменението на брачния договор е възможно по силата на свободата на договаряне по аргумент от чл. 20а ал. 2 ЗЗД;
  2. Тъй като брачният договор е формален то изменението трябва да се извърши при спазване на същата форма за действителност (чл. 41 ал. 1 СК);
  3. С изменението на брачния договор не биха могли да се засегнат права придобити от трети лица преди осъществяване на това изменение (чл. 41 ал. 2 СК).

Прекратяване на брачния договор

Основания

Общи основания за прекратяване на брачния договор:

  1. Извънсъдебно прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните (чл. 42 ал. 1 т. 1 СК). За да бъде противопоставимо на трети лица споразумението за прекратяване на брачния договор трябва да бъде отбелязано в акта за сключване на граждански брак и да бъде регистрирано в регистъра за имуществените отношения по реда на чл. 19 СК. След като прекратят брачния договор страните могат:
    1. да изберат някой от законовите режими на общност или разделност или
    2. да сключат нов брачен договор.
    3. ако прекратят съществуващия брачен договор, но не направят някое от двете автоматично ще се прилага законовият режим на общност.
  2. Свободата на договаряне дава възможност на страните да предвидят прекратителен срок или прекратително условие, с чието настъпване договорът ще се счита автоматично за прекратен. Тъй като брачния договор обаче е трайно съществуващ брачен режим в отклонение на чл. 25 ал. 2 ЗЗД ще трябва да се запише, че правните последици от настъпване на прекратителното условие ще имат ефект само за в бъдеще.

Специфични основания:

Отнасят се само за брачния договор:

  1. Прекратяването на брака чл. 42 ал. 1 т. 3 – от прекратителния ефект на това основание ще бъдат обхванати само онези клаузи, които уреждат отношенията между съпрузите по време на брак. Това основание ще прекрати клаузите за отношенията по време на брака. В частта си с клаузите за отношенията след брака ще продължат да съществуват, те преживяват брака.
  2. Брачният договор може да бъде прекратен по съдебен ред по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството чл. 42 ал. 1 т. 2 СК. Фактическият състав от който възниква преобразуващото (потестативното) право на всеки от съпрузите да иска прекратяване на брачния договор по този ред включва следните елементи:
    1. Трябва да е на лице съществена промяна в обстоятелствата в сравнение с тези обстоятелства, които са съществували при сключване на договора. В случая правно значение ще имат тези обстоятелства които обуславят преценката на страните по договора за равновесието и баланса на насрещните им престации (записал съм в договора, че ще внасям в семейния бюджет 3000 лв. обаче криза безработица не могат да внасям тази сума и така се нарушава равновесието и баланса и мога да подам иск да се измени това ми задължение);
    2. Изменението в тези обстоятелства трябва сериозно да застрашава интересите на съпруга ищец, децата или семейството като цяло. Тази предпоставка е относително определена – изисква се съдийска преценка за степента на застрашеност във всеки конкретен случай (на доцента му пада гласа след трите лекции не би могъл да изкара до вечерта).
    3. Трябва да се посочи обусловеност между съществената промяна в обстоятелствата и застрашаването на интересите на съпруга, децата или семейството. Застрашаването на интересите да следва от промяната на обстоятелствата. Искът е конститутивен, ако той бъде уважен действието на брачния договор се прекратява за в бъдеще, ако договорът бъде частично прекратен той остава да действа в незасегнатата му от съответното решение част.

Разваляне на брачния договор

Като всеки двустранен договор брачният също може да бъде развален с едностранно волеизявление на изправната страна поради виновно неизпълнение на задълженията на изправната тази възможност е посочена в чл. 42 ал. 2 изр. 1 СК, само че е посочена чрез препращане към чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Щом има такова препращане това означава, че във всички случаи развалянето на брачния договор ще се извършва с писмено предизвестие от изправната до неизправната страна, което предизвестие ще трябва да съдържа покана за изпълнение. Разпоредбата на чл. 42 ал. 2 СК, в отклонение на общото правило по чл. 87 ЗЗД, изрично указва особен ред за разваляне на брачния договор, а именно съдебен ред. Докато правилото по чл. 87 ЗЗД е на първо място за извънсъдебно разваляне. В случая независимо дали брачния договор има вещнотранслативен ефект развалянето му винаги ще става по съдебен ред. Особено условие за допустимостта на развалянето на брачния договор е развалянето да не противоречи на принципите по чл. 2 СК и на добрите нрави, това е свободата на договаряне.

Развалянето на брачния договор може да бъде частично, само в някои негови части.

Развалянето на брачния договор ще има действие само за в бъдеще най-малкото на две основания:

  1. Трайното му и продължително изпълнение – поначало брачния договор е замислен като договор с трайно и продължително изпълнение по аналогия на чл. 87 ЗЗД развалянето с трайно изпълнение ще има действие за в бъдеще.
  2. На второ място това следва от принципа, че съществували семейни правоотношения не могат да се заличават с обратна сила. Чл. 48 СК казва, че дори унищожаването на брака има действие само за в бъдеще.

Развалянето, прекратяването и изменението на брачния договор трябва да бъдат надлежно регистрирани в регистъра на имуществените отношения, за да бъдат противопоставими на трети лица.

Недействителност на брачния договор

Правилото относно недействителността на брачния договор е следното – чл. 43 СК препраща към съответно приложение на общия режим и общите основания за недействителност уредени в ЗЗД.

Основания за нищожност

Може да се констатира следното – по правило противоречието с закона, заобикалянето на закона, противоречието с добрите нрави, липсата на съгласие и невъзможния предмет са приложими и към брачния договор, макар че относно противоречието със закона е малко вероятно целия брачен договор да противоречи на императивни правни норми а само отчасти. Според доц. Станева приложимо основание за нищожност би било и неспазването на законоустановената форма, макар че, както посочва проф. Матеева, ако не е спазена формата за действителност това ще доведе до нищожност на целия договор. Не е изключена абсолютната симулация на договора. Регистрира ли се брачният договор в този му вид няма значение какво са искали тези лица и за третите лица значение има само това, което е регистрирано, не кой какво си е мислил.

Основания за унищожаемост

Тези основания, които са свързани с пороци във волята, каквито са грешката, измамата и заплашването са безспорно приети в доктрината като основания за унищожаване на договора.

Спорно в доктрината, като основание, е недееспособността на страните по брачния договор. Проф. Марков и Матеева застъпват тезата, че недееспособността на страните е уредена като специфично условие за нищожност, защото условие за нищожност на брака е навършването на възрастта не може да е нищожен бракът, а договорът да е унищожаем. Според доц. Станева обаче, недееспособността е основание за унищожаемост, логиката е, че в чл. 47 СК пише, че бракът е унищожаем и договорът ще е унищожаем.

Крайната нужда – проф. Цанкова и Марков твърдят, че това основание няма място в теорията за брачния договор. Според тях е алогично сключването на брачен договор при крайна нужда. Проф. Матеева и доц. Сталева казват, че няма пречки да се иска и да се постанови от съда унищожаването на брачния договор на основание крайна нужда.

Действие на недействителността

Унищожаването на брачния договор ще има действие за в бъдеще, съдебното решение за неговото унищожаване подлежи на отбелязване в акта за граждански брак и ще трябва да се регистрира в регистъра на имуществените отношения. В случай че договорът бъде унищожен страните могат да изберат режим, да сключат нов договор или ако не направят нищо ще се прилага законовият режим на общност.