чуждестранни инвестиции България

Закрила на чуждестранните инвестиции в България

БЪЛГАРИЯ И ЕС

Закрила на чуждестранните инвестиции е основен принцип на правото на България и на страните - членки на Европейския съюз. Инвестицията може да се определи като акт на влагане на парични ресурси в създаването на активи в производството и услугите, като се предполага определена връщаемост, която покрива основната сума и очакваната печалба. Двустранните договори за взаимно насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, по които България е страна дават по-широка дефиниция на понятието "чуждестранна инвестиция". Международните договори за закрила на инвестициите, които са подписани от България, защитават не само правата на собственост, но и права и законни интереси, придобити от резиденти на едната договаряща страна в другата. Принципът на закрила на инвестициите е пряко свързан с гарантирането на тази връщаемост от инвестицията, като едновременно с това прилагането и спазването му са едни от основните фактори за осигуряване на инвестиционна атрактивност.

Принципът за закрила на чуждестранните инвестиции е прокламиран в международноправните и вътрешноправни източници. Основната цел на държавната политика в областта на чуждестранните инвестици също е скрепена с принципа за закрила. Тя предоставя гаранции под формата на юридическа закрила за това, че влагайки определена сума чужденецът няма да я загуби поради промяна в законодателството или в политическата конюнктура. Това е свързано и с атрактивността за инвестиране, която държавата има.

Закрилата е прокламирана и в основния ни вътрешноправен източник – Конституцията в чл. 19 ал. З съгласно който: „Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона”.

Чуждестранно лице съгласно смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите е; юридическо лице, което не е регистрирано в РБ; дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина; физическо лице - чужденец с постоянно местопребиваване в чужбина. Закрилата в случая не се отнася само до чуждестранните инвестиции, а се отнася и до стопанската дейност извършвана у нас от чуждестранни граждани и юридически лица. Закриля и дейността, която е резултат от чуждестранни инвестиции. Затова се е наложил принципът за еднаква закрила както на инвестициита, така и на стопанската дейност, пряко свързана с тях.

Всички субекти на закрила се намират под действието на националния режим и се ползват с еднаква по обем закрила. Този национален режим се отнася за всички чужденци. Това е затвърдено и в чл. 26 ал. 2 от Конституцията, съгласно който: (2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Обстоятелството, че закрилата на инвестициите и стопанската дейност е защитена от закон, е гаранция за сигурност и стабилност на предоставената закрила.

Конституцията като основен закон на България осигурява още по-голяма стабилност на чуждестранните инвестиции, тъй като тя поставя основата на принципа за закрила в цялата правна система.

Принципът на закрила на чуждестранните инвестиции е прокламиран във вътрешни източници и в международноправни източници, каквито са международните конвенции и двустранните международни договори наречени още инвестиционни спогодби. Те имат за предмет взаимното насърчаване и закрила на инвестициите. С влизането на България в ЕС като международноправни източници в областта на инвестициите се приемат и множеството директиви и регламенти. Във всички тях е залегнал принципа за укрепване на икономическото сътрудничество и създаването на благоприятни условия за инвестиране в държавите членки, като се предоставя пълна сигурност и закрила.

Чл. 3 ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите затвърждава сигурността и закрилата, които се осигуряват посредством международноправните източници. Той казва, че „Когато международен договор, по който страна е Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор.” Това означава, че независимо от вътрешното право на страната, лицата инвестиращи в нея ще се възползват от нормите в международните договори, ако те са по-благоприятни. Освен това може да се приеме, че лицата правещи инвестиции в България се ползват с двойна закрила, тъй като освен от международните договори, техните инвестиции и стопанската дейност, свързана с тях, се защитават и от върховният закон на страната - Конституцията.