Отмяна на натурализацията – опасност от административен произвол, заради „кръпки“ в закона
В Закона за българското гражданство (ЗБГ) са предвидени разпоредби, които определят в кои случаи натурализацията може да бъде отменена. А това автоматично води и до загуба на българско гражданство. За съжаление в ЗБГ са предвидени разпоредби, които ние считаме за противоречиви и могат да доведат до неправилно прилагане на закона. Именно на тези разпоредби ще се спрем в този материал.
Можете да прочетете задълбочен анализ на всички хипотези, които водят до загуба на българско гражданство в материала – Загуба на българско гражданство (на английски).
Кога натурализацията може да бъде отменена
Хипотезите, при които се прибягва до отмяна на натурализацията са предвидени в чл. 22 от ЗБГ, а именно:
Натурализация, въз основа на която е придобито българско гражданство, може да бъде отменена, ако лицето:
чл. 22, ал. 1 от ЗБГ
- си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни, и/или
- (доп. – ДВ, бр. 16 от 2013 г.) е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство, и/или;
- (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2022 г.) не е уведомило за настъпила промяна по чл. 32а.
Какво е натурализация?
Натурализацията е административно-правна процедура, чрез която държавата предоставя българско гражданство на лице, което не го притежава по рождение. Натурализацията е възможна при наличие на предвидените в закона условия и след извършване на съответната проверка от компетентните органи.
Капаните на „закърпения“ закон
Какъв е проблемът в цитирания по-горе чл. 22, ал. 1 от ЗБГ? Проблемът е, че в първоначалната редакция на закона от 1998г., както можем да видим от т. 1, законодателят е предвидил три кумулативни условия, при които натурализацията може да се отмени. Тези три условия са следните:
- Кандидатът следва да е предоставил неверни данни или факти;
- Тези данни или факти трябва да са послужили като основание за придобиването на българско гражданство;
- Неверните данни или факти по т. 1 следва да са установени по съдебен ред.
С други думи, по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБГ, неверните данни следва задължително да са послужили като основание за придобиване на гражданство. Допълнително, тези неверни данни следва да са доказани и по съдебен ред.
За съжаление обаче, впоследствие българският законодател въвежда изключително противоречивите разпоредби в т. 2 и т. 3 на чл. 22, ал. 1 от ЗБГ. Тези разпоредби ще анализираме по-долу, след като обясним, според нас, правилно формулираната т. 1.
Чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБГ
(условията за отмяна на натурализацията преди законодателните „кръпки“ от по-късно)
Примери по по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБГ
Ще разгледаме два примера, при които натурализираното лице е действал недобросъвестно, но това не може да доведе до отмяна на натурализацията по по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБГ.
Пример 1
Първият пример е хипотеза при която, чужденец, кандидатстващ за българско гражданство предоставя автобиография в процеса на кандидатстване. Такава автобиография се изисква съгласно чл. 4, ал. 1, т. 14 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на глава пета от закона за българското гражданство. В тази автобиография чужденецът невярно твърди, че е завършил университет и е получил висше образование.
В последствие, чужденецът получава българско гражданство.
Година след това, българските власти разбират, че лицето няма висше образование. А съответните данни за образованието му, предоставени в автобиографията му, са били неверни.
Представляват ли невярно предоставените данни за образованието на чужденеца основание за отмяна на натурализацията по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБГ?
Категорично НЕ. Натурализацията не може да бъде отменена, защото наличието на висше образование не е условие за получаване на българско гражданство. Вярно е, че чужденецът е декларирал неверни данни, но те не са били от значение за това дали той изпълнява условията за придобиване на българско гражданство. Поради това, натурализацията няма да бъде отменена по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБГ.
Пример 2
За втори пример ще разгледаме ситуация, при която след успешно приключила натурализация по произход, българските власти получават информация, че актът за раждане на чужденеца е подправен. След извършване на проверка от Националния институт по криминалистика е установено, че актът за раждане е фалшив.
Представлява ли неистинският акт за раждане основание за отмяна на натурализацията?
Фалшивият акт за раждане е бил използван като доказателство, че лицето е от български произход. Именно този факт е послужил за основание за получаването на българско гражданство. Но за да бъде отменена натурализацията по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБГ, то този факт трябва да бъде доказан и по съдебен ред. Становището на института по криминалистика или подозренията на властите, че актът е неистински, НЕ са основание за отмяна на натурализацията. Отмяна по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБГ би била възможна само ако подправянето на акта за раждане се докаже по съдебен ред.
Чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗБГ
(условията за отмяна на натурализацията – „първа кръпка“)
В т. 2 на чл. 22, ал. 1 от ЗБГ се предвижда отмяна на натурализацията ако кандидатът е укрил данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство. Дотук добре. В тази точка обаче липсва „старомодното“ изискване по т. 1, което защитава законовите права на натурализираното лице, а именно укриването на данните или фактите да е доказано по съдебен ред.
А липсата на такова изискване е предпоставка за административен произвол, какъвто ще илюстрираме в следния пример.
Пример по по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗБГ
Българските власти получават информация за натурализирано лице, че година преди натурализацията се е самоопределяло като лице от небългарски произход. По време на интервюто за получаване на българско гражданство, лицето е премълчало този факт, като по този начин Консултативният съвет е приел, че лицето се самоопределя като лице от български произход. На това, както и на други основания, Консултативният съвет се е мотивирал с положително становище по чл. 29, ал. 6 от ЗБГ и кандидатът е получил българско гражданство.
Основание ли е за отмяна на натурализацията по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗБГ твърдението на българските власти, че лицето някога се е самоопределяло като лице от небългарски произход?
За съжаление ДА. Всъщност натурализацията може да бъде отменена само поради твърдението на властите за премълчаването на определен факт или обстоятелство. Разбира се, този премълчан факт или обстоятелство следва да е бил основание за получаване на гражданство. Проблемът обаче е, че твърдението на властите не е необходимо да бъде доказано по съдебен ред. А това е предпоставка за пълен административен произвол и възможност за отмяна на натурализацията на практически всеки, получил българско гражданство НЕ по рождение.
Чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗБГ
(условията за отмяна на натурализацията – „втора кръпка“)
Последната „кръпка“ в ЗБГ, а именно т. 3 на чл. 22, ал. 1 от ЗБГ достига нови висоти. За отмяна на натурализацията вече е достатъчно само и единствено лицето да не е уведомило властите за промяната на каквито и да са факти или обстоятелства, които са „свързани“ с придобиването на българско гражданство. При това за отмяната на натурализацията вече не само, че не се изисква съдебно решение, но дори не е и необходимо фактите или обстоятелствата, за промяната на които лицето не е информирало властите, да са послужили за основание за получаването на българско гражданство.
Няма нужда да даваме конкретни примери по този пункт. Очевидно е, че на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗБГ властите биха могли да отменят практически всяка натурализация. Това може да стане без намесата на съда (съответно без реално право на защита за натурализирания), както и без изискване причината за отмяната да е имала каквото и да е значение за получаването на гражданството. А всичко това вече е доста обезпокоително…
Можете да ни пишете ако имате въпроси по темата.