Раждане на дете на българска майка от сурогатна майка в Армения
През последните години все повече българи се възползват от медицински услуги в чужбина. В много случаи лечебните заведения в други държави предлагат по-високо качество, по-кратки срокове за лечение и по-достъпни цени в сравнение с аналогичните услуги в България. Нерядко обаче става въпрос и за медицински процедури, които изобщо не са разрешени или не се предлагат в България.
В настоящата статия ще разгледаме правните аспекти и предизвикателствата пред българските граждани, които желаят да се възползват от услугите на сурогатна майка в Република Армения.
Преди да започнат процедурата обаче, за българските граждани е важно да се уверят, че тя е съобразена както с арменското, така и с българското законодателство.
Българското законодателство не допуска сурогатното майчинство като вътрешноправен институт и определя за майка жената, която е родила детето.
Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
чл. 60, ал. 2 от СК
Какви правни проблеми могат да възникнат в България?
В българското законодателство не ни е известно да съществува изрична забрана, която да забранява на български гражданин да се възползва от законно сурогатно майчинство в чужда държава. Проблематично обаче може да е признаването в България на последиците от такова майчинство. Тези въпроси са свързани в признаване на произхода на детето, акта за раждане, гражданството и регистрацията му.
Не на последно място трябва внимателно да се прецени дали използването на сурогатно майчинство в Армения от български гражданин не би могло да породи въпроси и от гледна точка на българския Наказателен кодекс (НК).
За евентуалните проблеми със статута на българското гражданство на детето можете да прочетете статията Сурогатно майчинство в чужбина – какво става с българското гражданство на детето?
Но преди да разгледаме правните проблеми, които могат да възникнат в България, нека най-напред видим как се регулира сурогатното майчинство в Армения.
Кой може да се възползва от възможностите на сурогатното майчинство в Армения
В настоящата статия разглеждаме този въпрос единствено от гледна точка на българските гражданки, които желаят да използват услугите на сурогатна майка в Армения. В чл. 12, т. 1.1, буква „б“ от Закона на Република Армения за репродуктивното здраве и репродуктивните права на човека (ЗРАРЗРПЧ) е предвидено, че:
Правото на дадено лице да използва технологии за асистирана репродукция, доколкото то се отнася до използването на сурогатна майка, не се отнася за:
- жена, която няма медицински противопоказания за износване на бременност;
- по отношение на използването на технологии за асистирана репродукция чрез сурогатна майка, която е гражданка на Република Армения, за чуждестранни граждани, които не са от арменски етнически произход.
Следователно за да може българска майка да се възползва от услугите на сурогатно майчинство в Армения, то трябва да са налице две кумулативни условия:
- българската гражданка да е от арменски произход, който произход се удостоверява, съгласно чл. 12, ал. 1.2, т. 2 от ЗРАРЗРПЧ, с документи, издадени от религиозни организации, арменски общностни организации или държавни органи, и;
- сурогатното износване да е обусловено по медицински причини.
Кой може да бъде сурогатна майка в Армения и какви права има спрямо роденото дете?
ЗРАРЗРПЧ определя кой може да бъде сурогатна майка в Армения. Законът определя и какви условия трябва да бъдат изпълнени и какви права и задължения има тя по отношение на роденото дете.
По-долу представяме най-важните разпоредби на арменския закон. Тези разпоредби са изключително важни, както за арменските граждани, така и за българките, планиращи да се възползват от подобни услуги.
Коя жена се счита за сурогатна майка?
Съгласно чл. 2, т. 9 от ЗРАРЗРПЧ, „сурогатна майка“ е:
Сурогатна майка – жена, която по реда, определен в този закон, безвъзмездно или срещу парично възнаграждение износва бременност и съгласно писмен договор с нотариална заверка се задължава да предаде детето на предвидения родител или родители. Детето, родено от сурогатна майка, не носи нейния генотип.
Важно е да се подчертае, че детето, родено от сурогатна майка, не носи нейния генотип. Това означава, че сурогатната майка не е биологична майка на детето.
Какви условия трябва да изпълнява сурогатната майка?
Член 15 от ЗРАРЗРПЧ поставя ясни изисквания към жените, които желаят да бъдат сурогатни майки. Те трябва:
- да са на възраст между 20 и 38 години;
- да имат най-малко едно родено дете;
- да са раждали не повече от три пъти;
- да са имали не повече от едно раждане чрез цезарово сечение;
- да са преминали медицински прегледи, които да установят липсата на медицински противопоказания за сурогатно майчинство.
Специален случай при роднини
В чл. 15, т. 2 от ЗРАРЗРПЧ се предвижда и специално изключение за роднини, а именно:
Жена в репродуктивна възраст, която е родила поне веднъж и е навършила 20 години, може да износи ембрион, предоставен от нейни роднини, при условие че е преминала медицинско-генетично изследване и няма противопоказания за това.
Кога една жена не може да бъде сурогатна майка?
Законът забранява сурогатното майчинство, ако:
- съществува някое от медицинските противопоказания, определени от компетентния държавен орган;
- жената вече е била сурогатна майка два или повече пъти.
Освен това:
- ако жената е омъжена, тя може да бъде сурогатна майка само със съгласието на своя съпруг;
- сурогатната майка не може едновременно да бъде донор на яйцеклетка.
Какви задължения има сурогатната майка по време на бременността?
По време на бременността сурогатната майка е длъжна:
- да се регистрира за медицинско наблюдение в ранните срокове на бременността (до 12-та гестационна седмица);
- да бъде под постоянно лекарско наблюдение;
- стриктно да изпълнява предписанията на лекуващия лекар;
- да полага необходимите грижи за своето здраве.
Когато сурогатната майка живее отделно от предвидените (биологичните) родители, тя е длъжна да ги информира за протичането на бременността.
Какви права има сурогатната майка върху роденото дете?
Това логично е един от най-важните въпроси, свързани със сурогатното майчинство.
Съгласно чл. 15, т. 9 от ЗРАРЗРПЧ:
Сурогатната майка няма право да откаже да предаде роденото от нея дете на лицето или двойката, с които е сключен договор в съответствие с процедурата, предвидена в настоящия закон, а именно на лицето или двойката, които са използвали технологии за асистирана репродукция.
А съгласно чл. 15, т. 10:
Сурогатната майка няма права и не носи отговорности по отношение на роденото от нея дете от момента, в който то бъде предадено на лицето или брачното двойка, с които е сключен договорът в съответствие с установената процедура.
От всичко това следва, че от правна гледна точка между сурогатната майка и детето, по законодателството на Република Армения, не съществува родителска връзка.
Получава ли сурогатната майка възнаграждение?
Законът допуска сурогатната майка да получи възнаграждение за износването на бременността и раждането. Получаването на възнаграждение не е задължително условие, но в практиката се договаря почти винаги.
Изплащането на възнаграждение трябва да е предвидено в договора, сключен с лечебното заведение или с лицата, използващи асистирани репродуктивни технологии.
Всички разходи, свързани с процедурите, се поемат от предвидените родители, сключили договора със сурогатната майка. Такива разходи обикновено са:
- проследяването на бременността;
- раждането;
- лечението на евентуални усложнения, удостоверени с медицински документи.
Изискване за нотариална заверка на договора за сурогатно майчинство
Съгласно членове 13 и 15 от ЗРАРЗРПЧ отношенията между лицата, използващи асистирани репродуктивни технологии, и сурогатната майка се уреждат с писмен договор с нотариална заверка.
Правни проблеми в България след сурогатно майчинство в Армения
Раждането на дете чрез сурогатна майка в Армения не означава автоматично, че неговият правен статус ще бъде признат и в България. Напротив, българските граждани трябва предварително да анализират какви ще бъдат последиците по българското право. Това се отнася както до установяването на произхода на детето, така и до неговата регистрация, гражданството и евентуалните наказателноправни последици.
Семейният кодекс и произходът на детето
Най-сериозният правен въпрос е свързан с установяването на майчинството. Както вече писахме, съгласно чл. 60, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс майка на детето е жената, която го е родила. Това правило не предвижда изключение за случаите на сурогатно майчинство, дори когато детето е генетично свързано с друга жена.
Регистрация на раждането и придобиване на българско гражданство
След раждането на детето следва да бъдат разгледани въпросите относно регистрацията на раждането в България, издаването на български документи за самоличност и придобиването на българско гражданство.
При издаден „стандартен“ акт за раждане в Република Армения, в който е вписана само българската майка, то тя може да регистрира раждането в България. По този начин, детето, по силата на българската Конституция и Закона за българското гражданство, става автоматично български гражданин.
Впоследствие обаче, ако се установи, че детето е родено от сурогатна майка, която не е българска гражданка, могат да възникнат сериозни правни проблеми, свързани с произхода на детето, неговата регистрация и българското му гражданство. Именно регистрацията на детето и признаването на произхода са най-сериозният практически проблем за българските граждани, използвали сурогатно майчинство в чужбина.
В зависимост от конкретния случай могат да възникнат въпроси относно признаването на чуждестранния акт за раждане, установяването на произхода и приложението на Закона за българското гражданство. Поради това всеки случай следва да бъде анализиран индивидуално още преди започване на процедурата по сурогатно майчинство.
Възможни въпроси и по Наказателния кодекс
Използването на сурогатна майка в чужбина поставя и въпроси от гледна точка на българското наказателно право. Макар българският Наказателен кодекс да не съдържа изрична забрана за използване на сурогатно майчинство, във всеки конкретен случай следва да се анализира дали не са налице предпоставки за приложението на отделни наказателноправни разпоредби.
Не може да се направи общ извод, че използването на сурогатна майка в Армения представлява престъпление по българското право. Въпреки това, при определени фактически обстоятелства е възможно да възникнат въпроси относно приложението на чл. 182а НК, поради което всеки случай следва да бъде анализиран индивидуално.
Склоняване на „родител“ чрез „дарение“ да изостави свое дете – чл. 182 а от НК
Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева.
Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.
чл. 182а, ал. 1 и 3 от НК
Тази разпоредба криминализира посредничеството, склоняването или подпомагането при предоставяне или приемане на дете срещу имотна облага, когато са изпълнени предвидените в закона признаци на престъплението. Макар тази разпоредба да не е създадена специално за случаите на сурогатно майчинство, при определени фактически обстоятелства би могло да възникне въпрос за нейното приложение.
Това, че процедурата е извършена в чужбина (Армения) не освобождава българската гражданска от евентуална наказателна отговорност. Съгласно чл. 4, ал. 1 от НК:
Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.
Поради това всяка процедура по сурогатно майчинство в чужбина следва предварително да бъде анализирана и от гледна точка на българското наказателно право, особено когато са налице договори за възнаграждение, посредници или плащания, свързани с предаването на детето.
Заключение
Макар сурогатното майчинство да е законно в Република Армения при определени условия, това не означава, че всички негови правни последици ще бъдат признати в България.
Преди започване на подобна процедура следва да бъдат анализирани въпросите относно произхода на детето, признаването на чуждестранните документи, българското гражданство, регистрацията на раждането и евентуалните последици по българското наказателно право.
Предварителната правна консултация може да предотврати сериозни проблеми след раждането на детето.
За повече информация можете да се свържете с нас.