Брак с чужденец – особености на правния режим

Брачни отношения с международен елемент. Сключване на брак. Развод с чужденец на територията на република България.

Бракът съгласно действащото българско право

Брачните отношения са едни от най-важните обществени отношения.  Динамиката на тези отношения поражда различни усложнения и особености, особено когато е  включен международен елемент в тях. 

Конституцията на Република България определя брака като доброволен съюз между мъж и жена, като законен е само гражданският брак.  Може да се извърши религиозен обред преди сключване на брака, но той има чисто формално и церемониално значение. Религиозният обред, който е придобил гражданственост като брак няма правно действие. На него страните не могат да се позовават като на валиден брак.  На територията на Република България не може да се сключи така наречения еднополов брак между мъж и мъж и жена и жена. Законодателството на Република България не го допуска и не го позволява.

Брачни отношения с международен елемент

Всички изискания за сключване на брак, които важат за българските граждани, важат и за чужденците. Всеки чужденец може да сключи брак с български гражданин на територията на Република България, като за него не трябва да съществуват пречките по чл.7 от СК, а именно – чужденецът не трябва да е обвързан с друг брак за да не се получи двубрачие,  не трябва да е поставен под пълно запрещение или да страда от болести, които са основание за поставянето му под пълно запрещение или които са опасни за здравето и живота на другия съпруг. Брак между български и чуждестранен гражданин може да се сключи и в чужбина пред български дипломатически или консулски представител ако правото на съответната държава го допуска.

Чуждестранният гражданин трябва да представи всички документи, които изисква чл.9 от Семейния кодекс, а именно: да представи декларация, че не съществуват пречки за брак, медицинско свидетелство, че не страда от болести, пречки за брака и декларация ако евентуално знае за заболявания на съпруга си и е съгласен с тях.

NB! Чуждестранният гражданин може да избере режим на имуществени и отношения на разделност или общност на имуществото на бъдещите съпрузи. Встъпващите в брак в този случай подписват нотариално заверена декларация за избрания от тях режим. Правният режим тук е гъвкав и либерален защото чужденецът може да избере режим на разделност на имуществото и така бъдещото имущество ще принадлежи единствено и само на името на съпруга, който го е придобил.

Бъдещите съпрузи с оглед по – пълно и изчерпателно уреждане на брачните лични и имуществени отношения могат да сключат пред нотариус и да заверат нотариално брачен договор, който да регулира и уреди техните бъдещи отношения.

Допълнителна правна последица от сключване на  брак на чужденец с български гражданин е възникване на правото на чужденеца да получи постоянно пребиваване на територията на република България.

Развод с чужденец на територията на Република България

Всеки чужденец може да се разведе с български гражданин на територията на Република България при спазване на строго формална съдебна процедура. Разводът се извършва само по съдебен ред, за разлика от някои законодателства в които е предвиден административен ред за извършване на развода. Основание за развода е когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и не са налице основанията и личните причини за неговото продължаване. Правният режим е гъвкав и съпрузите могат да се разведат по взаимно съгласие без да се търси вина за прекратяване на брака. Семейният кодекс регламентира и сключването на съдебно споразумение, който окончателно да уреди и разреши личните и имуществени отношения, както и отношенията с децата.

Българското право не познава и не урежда института на съдебна раздяла, който е регламентиран в много други законодателства. Фактическата раздяла е понятие в българското право според което, съпрузите не живеят заедно в едно домакинство. Раздялата е факт, който обуславя дълбокото и непоправимо разстройство на брака в българското право.

В редица случаи, когато единият от съпрузите не е съгласен да прекрати брака си, тогава разводът е по-продължителен и сложен процес и се развива по исков  ред.  Когато единият съпруг е чужденец за прекратяване на брака и подсъдността на съдебното дело за развод важат правилата на кодекса за международното частно право. Съгласно чл.7 от Кодекса за международното частно право брачните искове трябва да се разглеждат от българските съдилища в случай, че единият  от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Исковете за развод са подсъдни на районните съдилища като първа инстанция.

Правни последици от развода

Съдът постановява развод и бракът се прекратява с влизане на съдебното решение в сила. Съдебното решение урежда личните отношения между съпрузите. По искане на единия съпруг, съдът може да запази фамилното име, придобито със сключване на брака или да възстанови името му преди брака. Съдебното решение урежда и решава съдбата на имуществото, придобито по време на брака. Съдът поделя имуществото по искане на съпрузите, но това не е задължително.  Неподеленото имущество преминава в режим на обикновена съсобственост.

След развода съпрузите повече не са законни наследници и губят всички последици, направени от завещателни разпореждания, направени един на друг преди момента на развода. Съдебното решение за развода, задължително трябва да урежда родителските права, личните отношения с децата и тяхната издръжка. Съдът трябва в решението да присъди и ползването на семейното жилище на единия от съпрузите. Семейният кодекс предвижда и право на издръжка на невиновния за развода съпруг до три години след развода ако съответно страните не са уговорили по-дълъг срок.

След като решението за развода влезе в сила чуждестранният гражданин следва да премине процедура по екзекватура или признаване на решението на българския съд в собствената си държава. Разводите, постановени в една държава от ЕС, автоматично се признават от другите държави –членки, като не е необходимо да се преминава през процедура по екзекватура на съдебното решение.

За чужденците, които са граждани на държави – членки на ЕС важи Регламент №2201/2003 на Съвета на ЕС, който урежда реда за обявяване на тези съдебни решения в рамките на Европейския съюз.

2 thoughts on “Брак с чужденец – особености на правния режим

    1. Здравейте,
      Предали сме имейлът ви на колегите, които най-добре ще могат да ви съдействат и те ще се свържат с вас.
      Поздрави,
      Адвокати.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *