Нарушават ли българските власти разпоредбите на Семейния кодекс?
В България, всеки български може да сключи граждански брак, ако са спазени следните условия:
- Бракът следва да е доброволен, между мъж и жена;
- Съпрузите трябва да са навършили 18 годишна възраст;
- Съпрузите не трябва да са свързани с друг брак (т.е. трябва да се неженени/неомъжени);
- Нито един от сключващите брак не трябва да страда от душевна болест или слабоумие, която е основание за поставянето му под пълно запрещение;
- Съпрузите не трябва да са болни от определени болести, освен ако другият съпруг не знае за това;
- Съпрузите не могат да са роднини по права линия, братя, сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. Те не могат и да са лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.
Изглежда обаче, че през последните месеци българските власти поставят и едно допълнително условие. Това условие обаче противоречи на разпоредбите на българското законодателство и накърнява сериозно интересите на немалко български граждани.
Следва ли чужденецът, за когото искаме да се оженим или омъжим, да пребивава законно в страната?
Представете си следната ситуация. Вие сте млада българка, влюбвате се в чужденец, който живее в България. Всичко е прекрасно между вас. Дори очаквате и дете от него. Искате да свържете живота си с този човек, с него и само с него. Той иска същото. Всичко е прекрасно…
Сватбата
Решавате, че е време да формализирате отношенията си и да сключите граждански брак. Той набавя необходимите документи от своята държава, доказващи, че е неженен и няма пречки за сключването на брака. Превеждате и легализирате всички документи и се запътвате към обредния дом в общината, където сте решили да си кажете заветното „Да“.
Проблемите
В общината ви посрещат с усмивка, обясняват ви какви са процедурите и т.н. След това искат документ за самоличност, ваш и на бъдещия ви съпруг. Лицето на приятната служителка от обредния дом посърва. Тя започва да се взира в паспорта на любимия ви, прелиствайки страница по страница. Следва неловко мълчание. А след това и вердиктът, изречен от служителката на обредния дом:
Не можем да ви оженим! Не съм сигурна, че приятелят ви пребивава законно в страната.
Вие сте шокирана. Питате какво общо има пребиваването на приятеля ви (вече дори не смеете да го наречете „бъдещия ви съпруг“) със сключването на брака ви. Чели сте Семейния кодекс, може би дори сте завършили право. Знаете, че имате пълното право да се омъжите в България дори за човек, излежаващ доживотна присъда. А приятелят ви е „свободен“ човек, тогава защо? Служителката вдига рамене и казва:
Не мога, не смея. Имам инструкции. Ако имам съмнения, трябва да ви откажа. Съжалявам!
Нямате избор. Напускате обредния дом – омерзена.
Какъв е проблемът и защо ви се отказва в законното ви право да се омъжите в родината си?
За съжаление въпросите са повече от отговорите. В статията на Posolstvo.eu се обсъжда дали има натиск „от високо“, при който определени български „служби“ забраняват на обредните домове да изпълняват задълженията си и да сключват граждански бракове между български граждани и чужденци, за които имат съмнения, че се намират в България незаконно.
Забравете ако искате за правата на чужденците, но за правата на българите помислихте ли?
Изглежда, че правата на българските граждани не са толкова важни, нито съблюдаването на законите. Може би по-важно е България да покаже истинско желание за справяне с нелегалната имиграция, за което да получи потупване по рамото от „партньорските служби“. Силно се надяваме, че това не е така. Силно се надяваме, че Шенген не е по-важен от правото на българите да създават семейство в собствената си държава.