Престъпления по чл. 251
Разпоредбата на чл. 251 НК бе променена, досегашната редакция бе, както следва:
Чл. 251. (Отм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или с глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.
(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.
Новата разпоредба бе променена, както следва:
Чл. 251. (Отм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г., бр. 101 от 2017 г.) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.
Защо се стигна до промяната?
С оглед на продължаващото прилагане на чл. 251 от НК на външните граници на ЕС, Европейската комисия е насочила вниманието на българските власти към решението на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът”) от 16 юли 2015 г. по дело Chmielewski, в което Съдът е направил оценка на пропорционалността на националните глоби, наложени при недекларирането на пари в брой в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, т.е. административните или санкционните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните от законодателството на ЕС цели.
Какво е заключението на европейската комисия?
Европейската комисия е стигнала до заключението, че режимът на санкции, установен в чл. 251 от НК, при който лице, което не е декларирало суми в особено големи размери, подлежи на глоба в размер два пъти стойността на недекларираната сума (200 на сто) или лишаване от свобода до шест години и автоматична конфискация на паричните средства, е в нарушение на чл. 9 от Регламента. Европейската комисия е на мнение, че, ако глоба за недеклариране на парични средства е съпроводена с конфискуване на недекларираните суми, какъвто е случаят с глобите, установени с чл. 251 от НК, въз основа на решения на ЕСПЧ, такава глоба би трябвало да бъде по-ниска от 25 на сто.