Мерки за неотклонение

  •  
  •  
  •  

Мерките за неотклонение са вид мерки за процесулана принуда. Те могат да се наложат само на лице, имащо качеството на обвиняем.

Видове мерки за неотклонение

Видовете мерки за неотклонение са: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража.

Подписка

Подписката е с най-нисък интензитет на принуда спрямо всички останали мерки за неотклонение. Когато тази мярка бъде наложена за обвиняемия възниква задължение да остане на разположение на органите на наказателното производство. Мярката за неотклонение „подписка“ се налага на досъдебната фаза от прокурора или разследващите органи – с постановление. Последното не подлежи на обжалване пред съд. Същото обаче може да се обжалва пред горестоящ прокурор. В случай че обвиняемият не спазва мярката, тя може да бъде заменена с по-тежка такава.

Гаранция

Това е следващата по тежест мярка за неотклонение. При определянето ѝ се взема предвид имущественото състояние на обвиняемия , възрастта му, здравословното му състояние, степента на обществена опасност на престъплението и т.н. Когато е взета в досъдебното производство, мярката може да се обжалва пред първоинстанционния съд  в тридневен срок от предявяване на акта за определянето ѝ. Съдът може да отмени мярката, да я потвърди или да намали размерът ѝ.

Домашен арест

Тази мярка за неотклонение се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Евентуалното напускане на жилището може да стане само след изрично разрешение на компетентен орган. Тази мярка се взема и контролира от Съда. Продължителността на мярката не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца. Повече за основанията въз основа, на които съдилищата вземат мярка за неотклонение „домашен арест.

Задържане под стража

За  вземане на мярка Задържане под стража законодателят изисква даденост на предпоставките, посочени в чл.64, ал.4, вр. чл.63 НПК. В това производство преценката за обосновано предположение не може да се противопоставя на презумпцията за невиновност- чл.16 НПК и законодателят не изисква това. В НПК са предвидени две процедури по съдебен контрол, а именно:

Процедура по първоначално вземане на мярката за неотклонение

Първоначалното вземане на мярката се постановява от първоинстанционния съд по искане на прокурора. Съдът се произнася незабавно с определение. Определението не е окончателно и същото подлежи на обжалване.

Процедура за продължаващо задържане под стража

Процедурата за съдебен контрол върху продължаващото задържане под стража е рагламентирана по чл. 65 НПК. В разпоредбата е уредено правото на обвиняемият или неговия защитник да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение, като това искане се прави чрез прокурора до съда.

Неправомерно наложени мерки за неотклонение

За неправомерно наложени мерки за неотклонение съществува процедура, при която е възможно да получите обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди по ЗОДОВ

Очаквайте скоро – Други мерки за процесуална принуда.

Предоставяме услугата по правна помощ и съдействие при наложена мярка за неотклонение на обвиняем. В случай, че се нуждаете от правен съвет или съдействие в тази връзка, не се колебайте да се обърнете към нас на имейл info@bglaw.eu.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *