Мълчалив отказ за издаване на виза, разрешение за пребиваване или българско гражданство

Мълчаливият отказ – „целувката на смъртта“ или отмъщението на администрацията

Отказ без „отказ“ – ядреното оръжие на администрацията

За съжаление обаче, гражданите и юридическите лица, рядко разбират, че са получили „отказ“. Сроковете за издаване на индивидуалните административни актове са сложни за разбиране. Правилното пресмятане на сроковете е изключително трудно, а това е необходимо за да се пресметне кога е последният срок за произнасяне на администрацията. По този начин гражданите и фирмите изпускат всички преклузивни срокове да обжалват в съда, като на практика биват лишени от това си право. До тук с принципите на правовата държава…

По-долу ще разгледаме някои случаи, при които администрацията често „издава“ мълчаливи откази.

Мълчалив отказ за издаване на виза

След присъединяването на България къш Шенген, българската виза стана изключително желана. Това е така, защото с българска виза, всеки чужденец може да пътува и до другите страни – членки на Шенген.

Ще разгледаме случай, при който чужденец кандидатства за виза Д (виза за дългосрочно пребиваване), като член на семейството на български гражданин. Това е много често срещана ситуация, когато чужденец сключва брак с българин/ка и желае да пребивава в България със съпруга/та си в последствие.

За простота, нека приемем, че чужденецът е подал документите си за виза Д на 1-ви юли. Съгласно чл. 30, ал. 4 от Наредбата за визите (съкр.), срокът за решението по заявлението за издаване на визата е до 15 календарни дни:

…В същия срок (15 календарни дни) се взема и решение по заявление за виза за дългосрочно пребиваване с цел пребиваване на територията на Република България по чл. 24, ал. 1, т. 18 (членове на семейството на български граждани), чл. 24б, 24в и чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България…

чл. 30, ал. 4 от Наредбата за визите

Следователно, ако до 16-ти юли няма решение по заявлението за виза, се счита, че има постановен мълчалив отказ. Тоест, на чужденеца визата му е отказана! Проблемът е, че чужденецът не знае за това и продължава да чака, да се обажда в посолството и да се надява…

А на практика, от 16-ти юли вече тече срокът за обжалване на отказа, макар, че чужденецът реално не разбира, че визата му е отказана. А съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, срокът за оспорване на мълчаливия отказ е един месец:

Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

чл. 149, ал. 2 от АПК

Бой със сянка или обжалване на мълчалив отказ

С други думи, кандидатът за виза, макар, че не е получил формален отказ, трябва да обжалва „неполучения отказ“. При това кандидатът трябва да обжалва отказ, за който липсват мотиви, тъй като писмен отказ не е бил получен въобще.

Най-лошото си остава обаче срокът. Защото ако мълчаливият отказ за виза не бъде обжалван до 16ти август (мълчалив отказ на 16-ти юли /чл.58, ал.1 от АПК/ + едномесечен срок за обжалване /чл.149, ал.2 от АПК/), то правото на чужденеца да обжалва неполучения отказ – отпада. Визата се счита за отказана окончателно и отказът не подлежи на обжалване след 16-ти август. А най-често, чужденецът чака и чака, и август и септември, с надеждата, че визата му ще бъде издадена. Но уви, това никога не се случва.

Промяна на срока за издаване на визата – мълчалив отказ на стероиди

Ако си мислехте обаче, че горните сметки са окончателни, значи сте се излъгали. Съгласно друга норма в Наредбата за визите:

Сроковете по ал. 3 и 4 (т.е. 15 дневният срок за членове на семейство на български граждани) могат да бъдат удължени с до 20 календарни дни при необходимост от извършване на допълнителни проучвания, проверки или представяне на документи.

чл. 30, ал. 6 от Наредбата за визите

Тоест тук нещата стават наистина сложни. Откога се счита, че е постановен мълчалив отказ? От 16-ти юли или 20 дни по-късно, т.е. от 6-ти август? Отговорът на този въпрос е изключително важен, защото от него зависи и до кога кандидатът има право да обжалва мълчаливият отказ – до 16-ти август или до 6-ти септември?

По принцип, административният орган следва да уведоми кандидатът за виза за удължаването на срока. Това става с даване на указания, необходими за допълнителните проучвания, съгласно наредбата за визите. Именно от тогава, а по-конкретно от крайния срок за изпълнение на указанията, започва да тече 15 дневният срок.

Работи ли това на практика? НЕ! Кандидатът за виза е оставен сам в „открито море“ да гадае кога изтича срокът за произнасяне и съответно кога му е бил постановен мълчалив отказ. А да се пресметне това с точност е на практика невъзможно, без съдействието на професионален адвокат.

Мълчалив отказ в производството по придобиване на българско гражданство

Вероятно вече смятате, че мълчаливият отказ при кандидатстване за виза е най-ужасното отмъщение на властите. Дълбоко се лъжете, за съжаление. Защото в производството по натурализация и получаване на българско гражданство, нещата стоят още по-лошо.

Основният проблем при придобиването на българско гражданство е, че е изключително трудно да се определи кой от етапите в производството представлява индивидуален административен акт. Основният право-пораждащ акт в процеса на натурализация е предвиден в Закона за българското гражданство (ЗБГ):

Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация.

чл. 34 от ЗБГ

За да илюстрираме важността на сроковете, нека приемем, че чужденец от български произход кандидатства за българско гражданство. Съгласно ЗБГ, срокът за предложението на Министъра на правосъдието до Президента е 9 месеца:

Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до девет месеца – по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация;

чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ

С други думи, ако чужденецът е кандидатствал за българско гражданство и с него е проведено интервю на 1-ви юли, то срокът за предложението от Министъра до Президента е до 1-ви април на следващата година. Ако предложение не е направено, то следва, че Министърът на правосъдието не е издал индивидуален административен акт в срок. Тоест от 1-ви април на следващата година тече едномесечният срок, в който чужденецът може да обжалва бездействието на Министъра да издаде предложението. На 1-ви май на следващата година чужденецът губи възможност да обжалва това бездействие и с това, губи шансовете си да получи българско гражданство.

За съжаление, само 1% от кандидатите за българско гражданство осъзнават, че чакането за гражданство не може да продължава дълго. Това, което се случва е, че кандидатът следи в сайта на министерството хода на преписката си, която най-често не помръдва. Той проверява всеки ден, но движение – няма! Едва след 2-3 години тези кандидати търсят правна помощ, но тогава те вече са изпуснали всички срокове за обжалване на мълчаливия отказ. Тъжно, но факт…

Какво да направите и как да се борите с администрацията и нейното право на мълчалив отказ

Важно е да се разбере, че мълчаливият отказ е едно много ефикасно оръжие в ръцете на администрацията да постанови отказ, който почти със сигурност няма да се обжалва. За да можете да се предпазите от подобно развитие на събитието е най-добре да се използвате услугите на опитен адвокат, който ще може да предвиди всички срокове и да Ви информира, в случай, че ви е постановен мълчалив отказ. По този начин Вие ще имате възможност да оспорите отказа в едномесечен срок, съгласно разпоредбите на АПК.