Неплащане за извънреден труд (и още нещо)

Съществува ли и днес ангария в България?

Как се подлъгва служител да да подпише трудов договор за ангария?

Казусът, за който ще ви разкажем днес е относно порочна практика на български работодател по отношение на служителите в управляваното от него дружество. Историята (нека я приемем за хипотетеична) накратко:

Интервю за работа и договаряне на условията

Кандидат за работа се явява на интервю и след успешно представяне получава предложение за постъпване на работа при нетна заплата от 1500 лева¹. По време на интервюто, на бъдещия служител е съобщено, че регулярно в дружеството се полага извънреден труд. Също така, на бъдещия служител се съобщава, че заплатата му от 1500 лева ще се изплаща както следва:

1. Основна заплата – 800 лева;
2. Ежемесечна „премия“ – 500 лева;
3. Ваучери за храна – 200 лева.

Служителят бива убеден от работодателя, че „всичко е законно“, че всички в дружеството са със същата схема на заплащане на труда и че „при нас е така“. Убеден от работодателя, че такава е практиката и друг избор няма, служителят подписва трудов договор, в който единствено е записано, че основната заплата е 800 лева. Други финансови договорености в трудовия договор – липсват.

¹ всички цифри в статията са условни и са с илюстративна цел.

Работа и заплата – истината излиза наяве

През първият месец на новата си работа, служителят полага извънреден труд, работи с удължено работно време вечер, в съботни дни и дори на официални празници (например на 3^ти март). Следва да се има предвид обаче, че по дефиниция, извънредният труд е забранен:

Извънредният труд е забранен.

чл. 143, ал. 2 от КТ

Разбира се, съществуват и изключения, при определени случаи (чл. 144 от КТ). Доколко такива изключения са приложими в настоящия случай е под въпрос. Действайки изключително добросъвестно, служителят полага извънредния труд с ясното съзнание, че същият ще бъде заплатен съгласно разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 150 от КТ, извънредният труд се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262:

Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

• 50 на сто – за работа през работните дни;
• 75 на сто – за работа през почивните дни;
• 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
• 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

чл. 262, ал. 1 от КТ

Работодателят не предоставя на служителя възможност за договаряне на размера на възнаграждението за извънредния труд. Служителят, осъзнавайки, че няма друг избор, очаква, че заплащането ще е поне съгласно минималните прагове, предвидени в КТ. Само че, върху коя сума? Върху „договорената заплата“ от 1500 лева или върху записаната в трудовия договор заплата от 800 лева? Всъщност няма значение. Няма, защото служителят не получава НИКАКВО възнаграждение за извънредния труд.

И тук лъсва коварният план на работодателя. План, който обаче не само нарушава трудовото законодателство на Република България, но според нас, изпълва и определени състави на престъпления по НК.

Планът на работодателя

За тези които още не са разбрали защо работодателят настоява да запише 1500 лева заплата в договора на служителя, ще обясним нашето предположение. Чрез тази „врътка“ в трудовия договор, работодателят цели да:

1. не заплаща абсолютно нищо на служителя за положен извънреден труд;
2. принуждава служителя да полага извънреден труд, без право да откаже съгласно чл. 148 от КТ;
3. постави във финансова зависимост служителя в най-общ смисъл;
4. не плаща данъци и осигурителни вноски в пълен размер;
5. намали значително сумите, които трябва да изплаща на служителя за: неизползван годишен отпуск, първи дни при неработоспособност, обезщетения и др.

След получаване на първата си заплата за цял месец, служителят осъзнава как работодателят е формирал заплатата му:

Върху фиктивната основна заплата от 800 лева, работодателят начислява „надлежно“ всички допълнителни суми, включително възнаграждение за извънреден труд. След това обаче, устно обещаната „премия“ се намалява със сума равна на сумата на всички допълнителни суми. С прибавените ваучери за 200 лева, служителят получава общо 1500 лева. И това независимо от това колко вечери, съботи или национални празници, служителят е работил БЕЗПЛАТНО за работодателя, вместо да бъде при семейството и децата си!

Как работодателят постига целите си

Вече стана ясно как служителят работи без да получава никакво възнаграждение за извънреден труд – чрез намаляване на „премията“ му, така че да „компенсира“ начислените увеличения.

Но работодателят, също така и не дава възможност на служителя да се откаже от полагането на извънреден труд. Това е така, защото в такъв случай, работодателят може да не изплати „премията“ на служителя, която никъде не е (и няма как да е) договорена документално (в договор). Ако служителят откаже да положи извънреден труд, то той може да получи в края на месеца само 800 лева. По същата причина работодателят го държи в трудова зависимост и в по-общ план.

В данъчно осигурителен аспект, работодателят твърди, че ваучерите за храна са част от трудовото възнаграждение на служителя. Това обаче съвсем не е така. Съгласно разпоредбите:

Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък „ползватели“, средства за храна отделно от възнаграждението им.

чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 ОТ 9.7.2003г.

Видно от разпоредбата, ваучерите за храна се предоставят отделно от възнаграждението на служителя, а не като част от него. А тъй като съгласно разпоредбите на ЗКПО, върху тях не се дължат данъци и осигуровки, използването на такава „схема“ може, при определени условия, да представлява и престъпление по чл. 255 и чл. 255б от Наказателния Кодекс. Но за това, четете по-надолу.

Престъпление и наказание (не по Достоевски)

Нека сега видим какво не е наред в гореописаната схема на наемане на служители. Ще се опитаме да обясним защо според нас работодателят не само нарушава нормите на трудовото законодателство, но възможно и извършва престъпления по смисъла на Наказателния Кодекс.

Кодекс на труда

Най-напред, със записване на сумата от 800 лева (вместо 1500 лева) е формално нарушен чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ. Трудовото законодателство е дотолкова погазено, че дори няма да анализираме множеството пороци на този договор, както и нарушенията, до които той води.

Ако при такава ситуация, служител или друго лице отправи жалба до „Главна инспекция по труда“, административните проверки е възможно да продължат с години, а имуществените санкции за дружеството ще са огромни. Инспекцията по труда най-вероятно ще направи следните основни проверки:

• Устойчива практика на дружеството ли е да изплаща ежемесечни премии на голяма част (всички) от служителите?
• Наблюдава ли се зависимост между положения извънреден труд и намаляване на премиите на служителите? Как би се обяснил факта, че при положен повече извънреден труд през месеца се изплаща по-малка премия?
• Назначавани ли са служители с обещанието част от заплатата им да се изплаща с ваучери за храна?
• Обещавана ли е на служителите по-висока заплата от тази, която е записана в трудовите им договори?

Административните санкции обаче са най-малкото, от което работодателят може да се опасява. Наказанията, които работодателят може да получи, съгласно разпоредбите на НК, са несъизмеримо по-сериозни.

Наказателен Кодекс

Измама

Допълнително, наказанието е от една до осем години, ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност (чл. 210, ал. 1, т. 3 от НК).

Според нас няма спор, че служителят е бил заблуден, като не му е било съобщено, че извънредният труд няма да се заплаща (всъщност извънредният труд няма как да не се заплаща), в противоречие с разпоредбите на КТ. С подписването на трудовия договор, служителят поема по-големи задължения отколкото работодателят. Служителят има задължение да работи, съгласно разпоредбите на КТ, докато работодателят поема задължението да плаща само 800 лева, вместо договорените 1500 лева. Ако служителят се откаже и прекрати договора или откаже да положи безплатен извънреден труд, работодателят може да заплати само 800 лева. Имотната вреда е неплатеният извънреден труд на служителя.

Според нас спорно е само в кой момент престъплението по чл. 209/210 от НК е довършено. Предполагаме, че някои съдилища могат да счетат, че е с момента на подписване на трудовия договор, а други, че в момента на ефективното неизплащане на надбавките за извънреден труд.

Престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната система

Съгласно чл. 255 от НК, неплащането на данъчни задължения в размер на повече от 3000 лева се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева. Ако сумата на неплатените данъци превиши 12000 лева, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Аналогични са и разпоредбите на чл. 255б от НК за неплащането на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване.

Както вече писахме по-горе, ваучерите за храна се предоставят на лица отделно от възнаграждението им (чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 ОТ 9.7.2003г.). А съгласно КСО, върху тях не се дължат данъци и осигурителни вноски. В случай, че се докаже, че на служителите на дружеството, ваучерите за храна са били обещавани като част от заплатата им, то тогава, според нас, ще са изпълнени съставите на чл. 255 и чл. 255 б от НК. Това разбира се, само ако сумарните загуби за бюджета са повече от 3000 лева.

В случай, че в дружеството на работодателя работят 150 служителя и всеки от тях „спести“ на работодателя 10% данък върху месечните си ваучери, то само след един месец, работодателят ще е извършил престъпление по чл. 255 от НК. След 4 месеца, предметът на престъплението ще е в особено големи размери. Престъплението по чл. 255б ще бъде извършено дори по-скоро, тъй като сумата на „спестените“ осигурителни вноски от ваучерите за храна е по-висока от тази на „спестените“ данъци.

Епилог

Административно нарушение или престъпление? Морално или не? Каквито и да са отговорите на тези въпроси, ние смятаме, че българските граждани не следва да работят безплатно за безскрупулни работодатели, които искат да ги държат в подчинение и зависимост. Ангарията няма място в европейска България и тези работодатели, които не смятат така трябва да понесат законовите последствия за действията си.

В такива ситуации занапред, първата дума ще е на Главна Инспекция по Труда и на Прокуратурата. А финалният вердикт, както във всяко едно демократично общество – на българския Съд.

За счетоводители, ТРЗ служители и др.

Народът е казал – „Покрай сухото гори и суровото„. А ние ще го перифразираме: „Покрай управителя (работодателя) гори и счетоводителят„. В наказателния кодекс, никой още не е отменил съучастниците в престъплението – помагач и подбудител (чл. 20 от НК). Ако вие сте счетоводители, ТРЗ специалисти и др. и вие помагате подобни порочни практики да се реализират – преценете какви са вашите морални ценности и дали спазването на закона не е по-важно от заплатата, която получавате в това дружество.