Българско гражданство – все по-желано, но и все по-трудно за получаване
През последната година нежеланието на българските власти да „дават“ българско гражданство достигна нови висоти. И наистина, след демонизирането на инвестиционното гражданство, а сега и с аферата „Глеб Мишин“, българските чиновници изглеждат готови на всичко, само и само да не одобрят за гражданство някой „неанадежден“ кандидат.
Много често обаче, обективна причина за отказ – няма!
И тогава за българската администрация става страшно. Няма законови пречки кандидатът да бъде натурализиран. Но „страхът“ е, че ако молбата бъде одобрена и министърът на правосъдието изпрати предложение до Президента за издаване на указ за гражданство, то това може да доведе до проблеми.
Страхът е сковал администрацията
Страховете на администрацията са многопластови. Какво ще кажат нашите евроатлантически партньори ако гражданство получи някой кандидат, когото те може да не харесат? Как ще се отрази тази или онази натурализация на членството на България в Шенген?
И не на последно място, дали новите политически лидери на страната ще погледнат с добро око ако България „даде“ гражданство на хора от определени държави?
Всичко това води до един много неприятен феномен в България в момента. А именно, че българската администрация търси и „под вола теле“ с цел да се намери повод да се спре преписката и да не се стигне до издаване на указ за придобиване на гражданство.
И понеже, който търси – намира, българската администрация, прочитайки ЗБГ, така както дяволът чете евангелието, намира начинът как да спре практически всеки един кандидат за българско гражданство.
Незаконно спиране на преписката по натурализация докато кандидатът предварително не се освободи от чуждото си гражданство
Без да навлизаме в много детайли, това което се случва е, че българската администрация, незаконно според нас, масово прекратява преписките по натурализация на огромен брой чужденци. Това се прави въз основа на това, че чужденецът не се е освободил от досегашното си гражданство. Съответно, според администрацията, той няма право да получи българско такова. Този проблем е описан подробно е статиите на Posolstvo.eu:
- Правен анализ на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за българското гражданство (ЗБГ);
- Освобождаване от предишно гражданство ПРЕДИ получаване на българско гражданство.
Най-общо казано, използвайки един формален текст в ЗБГ, администрацията масово и, според нас незаконно, спира преписките на огромен брой кандидати. Обаче, дори съгласно този формален текст, производството по натурализация не трябва да спира. Обаче вместо да съблюдават закона, който дава 3 години на кандидата да се освободи от досегашното си гражданство, чиновниците просто прекратяват всички по-нататъшни действия по натурализацията. А кандидатът за българско гражданство остава да чака… вечно.
Беззаконие?
Предстои да видим какво ще каже българският съд. Доколкото ни е известно, огромен брой съдебни жалби вече се подготвят от водещи професионалисти в сферата на българското гражданство.