В случай, че работодателят не Ви осигурява работа, а Вие сте в готовност да я изпълнявате – имате право на обезщетение за престой.
Какво е задължението на работодателя?
Съгласно Кодекса на труда (КТ), а именно чл. 127, ал.1, т.1 КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение. По време на престой, не по вина на работника, той има право на брутно трудово възнаграждение – чл. 267, ал.1 КТ. Налице е прехвърляне на риска върху работодателя при невиновно неполагане на труд.
Какви предпоставки следва да бъдат налице за да имате право на обезщетение за престой?
1. Престоят да не е по вина на работника/служителя
Според последователната съдебна практика и теория престой по вина на работодателя ще е налице винаги, когато не е налице престой по вина на работника или служителя. Престой по вина на работника/служителя ще е налице, ако той е преустановил самоволно работа; напуснал е работното си място; изключил е по собствена инициатива и без друга необходимост машините или съображенията, с които работи; спрял е работа, поради това, че не се занимава с неща или действия, несвързани със служебните му задължения.
2. Работникът/служителят да е бил на разположение на работодателя
За да възникне правото на обезщетение през периода на престой е необходимо, освен престоят да не е по моя вина на работника/служителя, същият да е имал готовност през периода на престоя да престира труд.
2.1. Кога се приема, че работникът/служителят е бил в готовност да изпълнява задълженията си?
Според последователната практика на ВКС, работникът/служителят се поставя в готовност да изпълнява задълженията си като се явява ежедневно на работното си място, с оглед правото на работодателят по чл. 120 КТ, докато трае престоят да възлага на работника или служителя без негово съгласие временното извършване на друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място (определение № 419/21.03.2012 г., гр.д. 1306/11 г., ВКС, ІІІ г.о.).
2.2. Къде е работното място по смисъла на закона?
Съгласно легалното определение на работно място, дадено в КТ, „работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.
Какво може да направи работодателят в случай на престой, по негова вина?
- при престой повече от 5 дни работодателя може да даде на работниците си платения им годишен отпуск без тяхно съгласие;
- Ако работата спре за повече от 15 дни, работодателят има право да прекрати трудовите договори с работниците на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ;
- Работодателят, също така, може да им предложи да ползват неплатен годишен отпуск по чл. 160 КТ, но, за целта следва да има и искане от тяхна страна.