Наказателен и наказателно процесуален кодекс (НК и НПК)
Българският НПК предвижда възможността образуваното наказателно производство да приключи със споразумение. Правната уредба на този институт се съдържа в Част Пета на НПК. Прилагането на тази процедура има факултативен характер – споразумението е само една от възможностите за приключване на делото. Решаването на делото със споразумение е в интерес на обвиняемия, тъй като със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (чл. 381, ал. 4 НПК).
Предпоставки за постигане на споразумение
На първо място прилагането на споразумението зависи от вида на делата. В чл. 381, ал. 2 НПК е посочено, че по определена категория дела споразумението е абсолютно недопустимо (напр. тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздел I и VIII и др. НК). Споразумение не се допуска и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт.
За останалите престъпления е допустимо сключването на споразумение. Това е и основната разлика между споразумението и освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което се прилага задължително при наличие на предвидените в закона предпоставки.
Втората предпоставка за прилагане на споразумението е възстановяването или обезпечаването на причинените от престъплението имуществени вреди (чл. 381, ал. 3 НПК). Това е така, защото една от целите на споразумението е да бъдат защитени интересите на пострадалия от престъплението. Именно грижата за пострадалия изисква предварително изпълнение на това условие.
Предложение за споразумение
Съгласно чл. 381, ал. 1 НПК споразумение могат да предложат прокурорът и защитникът, но не и обвиняемият. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, такъв му се назначава от съответния първоинстанционен съд. Прокурорът обсъжда споразумението с назначения защитник без участието на обвиняемия. Пострадалият и неговите наследници нямат право да искат сключване на споразумение.
Следваща предпоставка е постигането на съгласие в писмена форма по въпросите, посочени в чл. 381, ал. 5, т. 1-6 НПК, а именно: 1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; 2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието; 3. какъв да бъде първоначалният режим и типът затворническо заведение на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 НК; 4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; 5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 НК; 6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото. То се подписва от прокурора и защитника, както и от обвиняемия, ако е съгласен с него (чл. 381, ал. 6 НПК). По този начин окончателно се преценява и неговата воля, защото именно върху него ще рефлектират последиците от споразумението.
Отказ на обвиняемия за съдебно разглеждане
На следващо място, съгласно чл. 381, ал. 6, изр. 2 НПК, споразумението трябва да съдържа изричен отказ на обвиняемия от съдебно разглеждане на наказателното дело. Съгласно чл. 381, ал. 4 НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Ал. 7 на чл.381 от НПК предвижда, че когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
Производство пред съда по одобряване на споразумението
Само изготвянето на споразумението не прекратява наказателното производство. То представлява едно предложение до съда за решаване на делото по същество и приключване на процеса, без да се спазва пълната съдебна процедура и без да се провежда предвиденото в наказателно-процесуалния кодекс съдебно следствие. Споразумението поражда правните си последици едва след като бъде одобрено от съда.
Съдебен контрол
Съдът осъществява контрол за законосъобразност, като се запознава с делото и с предлаганото споразумение. Ето защо, съгласно чл. 382, ал. 1 НПК, след като бъде изготвено, споразумението се внася в съответния първоинстанционен съд заедно с делото. В този случай съдът е задължен да насрочи разглеждането му в 7 дневен срок.
В съдебното заседание участват прокурорът, обвиняемият и неговият защитник. Съдът заседава еднолично в открито заседание (чл. 382, ал. 2 и 3 НПК).
Чл. 382, ал. 4 НПК съдържа няколко въпроса, които съдът задължително задава на обвиняемия, а именно: признава ли се за виновен, разбира ли обвинението срещу себе си, наясно ли е с последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли го подписва.
Предложения за промени
Съдът може да предлага промени в споразумението, които обсъжда с прокурора и защитника. Последен винаги се изслушва обвиняемият (чл. 382, ал. 5 НПК). Съгласно чл. 382, ал. 6 НПК съдържанието на окончателното споразумение се вписва във водения по време на съдебното заседание съдебен протокол и се подписва от прокурора, защитника и от обвиняемия в изброената последователност. Съдът, ако прецени че споразумението не противоречи на закона и морала, одобрява споразумението с определение (чл. 382, ал. 7 НПК). За постигането му се съобщава на пострадалия или неговите наследници, като им се дава указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд (чл. 382, ал. 10 НПК).
Ако съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора, като в този случай направеното самопризнание на обвиняемия, няма доказателствена стойност (чл. 382, ал. 8).
Постигане на споразумение пред съда
Законодателят е предвидил и възможност споразумение да бъде постигнато и в съдебната фаза на процеса, т. е. в хода на разглеждането на делото от първоинстанционния съд, който разглежда делото (чл. 384, ал. 1 НПК). Предпоставките за постигане на споразумение пред съда са същите, както и за постигането му по време на досъдебното производство. В тази хипотеза обаче НПК въвежда две допълнителни изисквания. Първото от тях е да не е приключило съдебното следствие. Причината за това е, че след този етап страните анализират събрания доказателствен материал, правят обосновани предположения по въпросите, решавани с присъдата, подсъдимият изразява окончателното си отношение към обвинението и т. н.
Съгласие на страните
Второто изискване на закона е да има съгласие на всички страни за прилагане на споразумението. В досъдебното производство се изисква съгласието само на прокурора, защитника и обвиняемия. В съдебната фаза нещата стоят по различен начин. Ето защо, за постигане на споразумение, се изисква съгласието на всички конституирани в производството участници. С други думи, в обсъждането на споразумението вземат участие претърпелият неимуществени вреди граждански ищец, гражданският ответник и частният обвинител, ако са били конституирани в него.
По силата на чл. 383, ал. 1 НПК определението на съда, с което се одобрява споразумението, има последиците на влязла в сила присъда. То решава въпросите окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 382, ал. 9 НПК). То подлежи на контрол само по реда за възобновяването на наказателни дела.