Задължение за деклариране на сделки с валутни ценности

  •  
  •  
  •  

Къде е уредено и в какви случаи следва да се изпълни това задължение?

Валутен закон

Задължението за деклариране на сделки с валутни ценности е регламентирано в чл. 10, ал. 2 от Валутния закон, според който „Местните физически лица отчитат ежегодно до 31 март, пред БНБ чрез статистически форми, вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица, ако сборът от тези вземания или задължения надхвърля левовата равностойност на 50 000 лева към 31 декември на предходната календарна година“.

Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс

Законовото задължение е допълнено с чл. 12, ал. 1 от Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс от 24.07.2003 г., приета с Решение № 70 от 24 юли 2003 г. на УС на БНБ, издадена на основание чл. 7, ал. 11 от Валутния закон съгласно чл. 12, ал.1 от която – „Местните физически лица отчитат чрез статистически форми пред БНБ ежегодно, в срок до 31 март на годината следваща отчетната година, вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица по финансови кредити, включително и по предоставени финансови кредити чрез откриване на банкови сметки в чужбина“ и ал. 2, т. 1 от Наредба № 27 от 24.07.2003 г. – „Статистическите форми по ал. 1 се подават, ако: сумата на всички вземания по финансови кредити, включително остатъци по банкови сметки в чужбина, е равна на или надвишава левовата равностойност на 50 000 лева към края на отчетната година.“

Финансов кредит

Съгласно § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба на Валутния закон – „финансов кредит“ е предоставяне на парични средства със задължение за връщане, което не е търговски кредит. В понятието „финансов кредит“ се включват и финансовият лизинг, встъпването в дълг и прехвърлянето на вземания по финансов кредит.

Форма на декларацията

Декларацията следва да се подаде по образец – СПБ 8 – Приложение № 11 към чл. 12 от Наредба № 27/24.07.2003 г.

Наказателна отговорност за неподаване на декларацията?

Към настоящия момент НЕ! В случай, че за Вас е налице задължението за деклариране на сделки с валутни ценности, но не го изпълните, според действащото законодателство НЕ може да Ви бъде търсена наказателна отговорност. Това обаче не винаги е било така. До изменението на НК, направено с ДВ бр.74 от 26.09.2015 г., законът е позволявал да се търси наказателна отговорност за нарушение на задължението за деклариране на действия с валутни ценности. След обнародваното изменение на НК в ДВ бр.74 от 26.09.2015 г., нормата на чл. 251, ал.1 от НК е претърпяла съществена редакция, като диспозитива на същата е стеснен и като престъпно е определено  само това поведение, свързано с неизпълнение  на задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз.

Към настоящия момент законовия текст на посочената норма, гласи:“който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.“

Срок за декларирането в условията на извънредно положение

На 13 март с Решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия на заразна бързоразпространяваща се болест, причинена от вируса COVID-19, беше обявено Извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март до 13 април 2020 г. 

Дни по-късно беше обнародван и  Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., относно мерките, които държавата ще прилага в условията на извънредното положение. 

Съгласно чл. 4, т. 1 от цитирания закон, се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение: сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.

В настоящата хипотеза, може да се приеме за безспорно, че срокът за деклариране като определен в чл. 10, ал. 2 от Валутния закон, е срок, определен в закон. Същият не попада в нито една от хипотезите по чл. 3 от ЗМДИП. Това означава, че доколкото срокът, определен в закона изтича по време на извънредното положение – 31.03.2020 г., и същият се отнася до задължения на частноправен субект (физическо лице), то може да се направи единствен верен извод, че срокът за изпълнение на задължението се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *