Престъплението
В една тъмна вечер, на една тъмна улица, младо непълнолетно момиче се прибира у дома. Изневиделица, иззад ъгъла изскача млада жена, въоръжена с пистолет. Жената придърпва момичето и опира пистолета в корема и. Казва на момичето да и предаде всичко ценно, което има в себе си. Под дулото на пистолета, младото момиче предава на въоръжената „дама“ всичките си ценности – пари и мобилен телефон. Тя е принудена също така да съобщи паролата за телефона си на въоръжената жена.
Залавянето
За щастие, въоръжената жена е заловена от органите на полицията по гореща следа почти веднага след извършването на престъплението. Оказва се, че тя вече е заложила телефона на жертвата в заложна къща, а отнетите пари са все още в нея.
Престъпление и наказание
Нека видим, какви престъпления най-вероятно е извършила „дамата“ с пистолета. Ще започнем с „най-очевидното“ престъпление – (въоръжен) грабеж.
от 3 до 10 години
Грабеж – чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК)
Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.
чл. 198, ал. 1 от НК
Очевидно е, че обвиняемата е присвоила парите и телефона на непълнолетното момиче с цел да ги присвои. При това е употребила заплашване с пистолет. Ние считаме, че няма никакви съмнения, че обвиняемата е осъществила състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК – грабеж. За съжаление обаче, това не е единственото извършено престъпление.
от 2 до 8 години
Изнудване – чл. 213а, ал. 1 и 2 от НК
(1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:чл. 213а от НК
- придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;
- придружено с причиняване на лека телесна повреда;
- придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;
- извършено от две или повече лица;
- извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;
- извършено от въоръжено лице;
- извършено повторно в немаловажни случаи.
Принуждаване към действие, различно от отнемане на вещ
Грабежът по чл. 198 от НК обхваща само отнемане на вещи чрез сила или заплашване. В случая обаче обвиняемата принуждава пострадалата да извърши и действие – да съобщи своята парола. Това по своята същност е именно и визираното престъпление в чл. 213а от НК. А именно принуждаване на жертвата да издаде паролата си (която пострадалата има право да пази в тайна) . Това е действие, което няма как да се квалифицира като „отнемане на вещ“. Именно затова, действието попада изцяло в хипотезата на чл. 213а, ал. 1 от НК
Живеем обаче в XXI век и престъпленията, извършени от „дамата“ с пистолета, продължават.
до 6 години
Компютърни престъпления – чл. 319а, ал. 1 от НК
Който неправомерно осъществи достъп до информационна система или части от нея, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до три хиляди лева.
чл. 319а, ал. 1 от НК
Нека припомним, че пострадалата е била принудена да каже паролата си на обвиняемата. Очевидно целта на последната е била да получи пари за телефона от заложната къща. А това няма как да стане ако тя заложи заключен телефон. Съобщаването на паролата под заплаха е обаче точно визираното престъпление по чл. 319, ал. 1 от НК, а именно осъществяване на неправомерен достъп до информационна система (смартфон).
Следва да се отбележи, че законодателят изрично е предвидил възможност деянието да не съставлява престъпление в маловажни случаи. Но тук целта на законодателят е ясна, а именно да се избегне наказателно преследване ако някой влезе неправомерно в имейла или инстаграма на състудент, приятел, съпруга и т.н. – нещо, което се прави ежедневно. Ние считаме, че получената със заплаха парола за телефона в никакъв случай не следва да се квалифицира като маловажен случай.
Други възможни престъпления, извършени при предаването на отнетия от пострадалата телефон в заложната къща
При залагането на противоправно отнетия телефон в заложната къща, „дамата“ с пистолета, трябва да е подписала декларация по образец съгласно приложение № 5 на Наредбата за дейността на заложните къщи. А в тази декларация се декларира едно от следните две обстоятелства:
- Собственик съм на заложената от мен движима вещ, описана в настоящата декларация, която придобих чрез …, или;
- Залагам описаната в настоящата декларация движима вещ в качеството си на пълномощник на собственика й ….
Очевидно е, че нито едно от горните твърдения няма как да е вярно. А следователно подсъдимата трябва да е подписала декларация с невярно съдържание. Но е ли това престъпление именно и само по чл. 313 от НК?
до 3 години или глоба
Документни престъпления – чл. 313, ал. 1 от НК
Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
чл. 313, ал. 1 от НК
Според нас подписването на цитираната декларация със сигурност изпълва състава на това престъпление, тъй като наредбата за дейността на заложните къщи е приета с ПМС № 40 от 18.02.2009 г. Но дали не е извършено и друго престъпление, а именно измама по чл. 212 от НК?
от 2 до 8 години
Измама – чл. 212, ал. 1 от НК
Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
чл. 212, ал. 1 от НК
Тук защитата на подсъдимата най-вероятно ще възрази, че последната не е имала „намерение да присвои“ сумата, която е получила за телефона. И наистина, заложната къща е дала сумата под формата на кредит, който подлежи на връщане, а телефонът е задържан като залог. Но дали подсъдимата е имала намерение да върне сумата за да получи откраднатия телефон обратно?
И най-накрая, възможно ли е подсъдимата да е извършила престъпление и по чл. 313 и по чл. 209 от НК.
Следва продължение… Всяка прилика с действителни лица или събития е чисто случайна.