Наемане на нискоквалифицирана работна ръка в България – необходимост от законодателни промени

България – преди и сега

В миналото, българските граждани често търсеха препитание в чужбина, като основно намираха нискоквалифицирана работа. Мнозина наши сънародници работеха с удоволствие като берачи на ягоди във Великобритания или детегледачки в Гърция.

За щастие, тези времена отминаха и сега българите са по-скоро известни като едни от най-лесно харчещите туристи в далечни дестинации като Занзибар или Доминиканската Република. А тенденцията за сключване на бракове между българки и западноевропейци се промени радикално. Сега българските мъже са тези, които често даряват сърцата (и портфейлите) си на дами от екзотични държави като Филипините и Индонезия.

берачи на ягоди
Българите преди…

Сигурни сме, че мнозина наши сънародници, верни на принципите на националния нихилизъм, няма да се съгласят с нашите заключения. За тях България е и си остава най-бедната страна в ЕС (а и не само). Те са убедени, че българите, каквото и да правят, никога няма да достигнат нивото на гражданите на „белите държави“, в каквото и да било отношение.

български туристи в Дубай
Българите сега…

Факт си остава обаче, че нашите сънародници вече не желаят да берат ягоди в странство, нито да се грижат за престарели европейци. А това, ако трябва да сме честни, не говори никак лошо за държавата ни. В края на краищата българите (поне тези, които не са си напазарували имоти в Гърция или Дубай) изплащат ипотечни кредити от по 200 000 евро и повече у дома, а такива пари трудно се изкарват с бране на ягоди…

Имат ли право българите на по-„удобен“ живот?

Ако сте били в западноевропейски държави или в страни като Катар, ОАЕ, Кипър и др. (в което и за миг не се съмняваме) няма как да не ви е направило впечатление огромното количество чуждестранни работници. И тук не говорим за висококвалифицирани специалисти, дошли да „оправят“ икономиките на тези страни. Става въпрос за „армии“ от строителни работници, чистачи, детегледачки, сервитьори, хотелски персонал и др. И преди всички родни „патриоти“ да изкрещят „не ни трябват никакви (нискоквалифицирани) чужденци!„, нека да помислим трезво:

А дали наистина не ни трябват?

И кои чужденци ще допринесат повече за повишаването на жизнения стандарт на българина? Нискоквалифицираните или тези с претенции да ни „оправят“?

Нискоквалифицираната работна ръка – необходима във всяка самоуважаваща се държава

Да се върнем на написаното по-горе. Защо в западните (и не само) държави работят толкова много нискоквалифицирани чужденци? Отговорът е достатъчно очевиден. Най-напред това е така, защото тези държави могат да си го позволят. А целта очевидно оправдава средствата – постигане на по-висок жизнен стандарт на местното население.

По-висок стандарт за българските граждани

И наистина, нима би било лошо българите да могат да наемат чужденци, които да вършат срещу по-ниско заплащане, работата, която иначе трябва да вършат местните граждани? Въпросът е риторичен, защото е очевидно, че никой няма да се откаже от това да може да ползва по-евтини строителни работници, детегледачки, селскостопански персонал и др. А и въпросът въобще не е само в цената (заплатата). Проблемът е и в това, че вече е практически невъзможно да се намерят местни „мераклии“, които да вършат трудната работа.

Може ли България да си позволи да плаща на чуждестранни работници?

До преди 5-10 години, отговорът на този въпрос би бил категорично „не“. Докато българите търсеха препитание като берачи на ягоди, би било нелогично държавата ни да внася работна ръка от трети страни. Само че нещата коренно се промениха през последните години. С появата на огромни парични маси в България, все още предимно под формата на кредити, сумите които харчат българите се увеличиха многократно. Цените на много стоки, на недвижимите имоти, скочиха до небесата. А причината, която всички наричат „инфлация“ се крие основно в рязкото увеличение на паричната маса, основно в резултат на финансовите политики на ЕЦБ и ФЕД.

Рязкото увеличение на разходите и доходите на гражданите, със сигурност би позволило на голяма част от българските домакинства да поемат безпроблемно разходите на чуждестранна ниско платена работна ръка. Бизнесът в България, вместо да страда от системен недостиг на персонал и да се бори с растящите заплати в страната, би бил доволен ако можеше да разчита на (значително) по-евтина работна ръка отвън. В края на краищата, едва ли бихме упрекнали германците, французите и англичаните, че те умело използват тези възможности и по този начин повишават жизнения стандарт на населението си.

Несъвършено и дискриминационно законодателство

Но защо тогава България не прави като „белите държави“? Защо в страната ни практически липсват нискоквалифицирани работници от трети държави? Не би ли било добре по българските строежи тежката работа да се върши не само от българи? Защо младите български семейства нямат възможност да си наемат „евтина“ детегледачка? Защото едно семейство, което изплаща 150 000 евро за двустаен апартамент, със сигурност би могло да си позволи заплатата на детегледачка от Филипините.

Отговорът за съжаление е, че българите нямат това право! Българските закони не позволяват на гражданите ни да живеят като по-„богатите“ си съседи от ЕС. Българските закони са написани сякаш с идеята народът ни никога да не се почувства истински благополучен. Българинът, за огромно наше съжаление, е дискриминиран и лишен на законодателно ниво от това да може да живее „удобно“.

Трудно ли е наемането на работа на чужденец в България?

Наемането на чуждестранна работна ръка в България е кошмарна процедура. В материала Hiring low skilled workers in Bulgaria, са описани необходимите процедури и условия за това. Видно от статията, законодателят е отчасти облекчил наемането единствено на висококвалифицирани чужденци, чиято заплата трябва да е поне 50% по-висока от средната за България. За останалите чужденци, тези които реално биха подпомогнали българските семейства и бизнес, вратите на държавата ни са широко затворени.

А защо наемането на чужденец с по-висока заплата от тази на българите е облекчено? Сякаш държавата ни насърчава местните работодатели да плащат повече на чужденците, отколкото на българите. И същевременно почти напълно отрязва възможността за наемане на истински работници, които да свършат това, за което българи вече не се намират.

Всъщност, законодателната ни политика насърчава наемането на високоплатени чужденци, които ще са поставени по-високо в трудовата йерархия от българските служители. А това е обидно за българските граждани. Сякаш си търсим „началници“ от чужбина, защото нашите граждани не са достойни за висококвалифицирани и ръководни позиции. А това съвсем не е така.

Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ)

Нека на практика видим какви са законовите условия за наемането на чужденци в България. За целта ще дадем отговори на няколко релевантни въпроса.

Има ли българинът право да си наеме домашен помощник – чужденец?

Такова право българските граждани нямат. Но ако си мислите, че законът е справедлив и просто не предвижда такава възможност за никого, дълбоко се лъжете. Защото чл. 24, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ предвижда, че разрешение за продължително пребиваване в България могат да получат чужденци, които са домашни помощници на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация, акредитирана в България. Същите права имат дори и членовете на техните семействата, като за такива се считат дори и регистрираните партньори, с които те живеят на съпружески начала (чл. 23а, ал. 1, т. 3 т ЗЧРБ).

Тъй като законовата формулировка стана прекалено сложна, ще илюстрираме това със следния пример:

Любовницата на шофьора на секретарката на консула на посолството на държавата X, има право да си наеме частна домашна помощница от (например) Филипините. За целта българските власти ще издадат виза и право за пребиваване на филипинската гражданка (както и на любовницата на шофьора разбира се). Подобни „привилегии“ българските граждани – нямат!

До колко това е правилно и справедливо, всеки от вас ще прецени сам. Ние смятаме обаче, че българските граждани следва да имат право да живеят по-удобно. И във всички случаи, в България, българският гражданин не следва да има по-малко права от любовницата на шофьора на секретарката на консула на която и да било чужда държава.

Има ли право български хотелиер да наеме камериерки и обслужващ персонал от чужбина?

Въпросът е принципен и се отнася не само до туристическият бизнес. По идентичен начин стои въпросът дали например българска строителна фирма може да си наеме чуждестранни строителни работници. Отговорът за съжаление отново е НЕ. И все пак нека видим защо дори това се оказва на практика невъзможно.

Българското законодателство не забранява такава възможност. И наистина, чл. 24и от ЗЧРБ гласи, че Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство… А условията за получаване на достъп до пазара на труда са регламентирани в ЗТМТМ. И по-конкретно, наред с редица други условия, и следното трябва да бъде изпълнено (чл. 7, ал. 1):

  • общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не надвишава 20% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малки и средни предприятия – 35%;
  • предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд.

Най-напред, нискоквалифицираните работници по принцип, в почти всеки отрасъл, съставляват голяма част от общата численост на персонала. На един строеж общите работници са значително повече от техническите ръководители и строителните инженери. В един хотел, камериерките, портиерите и техническият персонал е значително по многочислен от управленческия екип. Или поне така би трябвало да бъде. Наложената законодателна квота от 20% (или 35%) обаче директно ограничава възможността да бъде наета достатъчно чуждестранна работна ръка, която да покрие нуждите на предприятието от нискоквалифициран персонал.

Протекционизъм или дискриминация

Според нас, българското трудово и имиграционно законодателство е морално остаряло и се нуждае от спешни и фундаментални промени. Изискването за заплащането на чуждестранния работник да бъде не по-малко от това за българските му колеги беше правилно и актуално за старите реалии. И наистина, това изискване защитава до някаква степен родния трудов пазар от евтина чуждестранна работна ръка. Само че в днешната реалност, тази защита се превръща в дискриминация.

Най-напред, в България вече има сериозен недостиг на работна ръка в редица отрасли. На следващо място, ако на чуждестранните работници трябва да се плаща поне толкова, колкото на българите, защо тогава работодателят би се съгласил да премине през административния ад за да получи разрешение за работа за чужденеца? Не е ли свободният пазар, този който трябва да определи кой колко получава и при какви условия? И в края на краищата, не би ли било по-нормално българските работници да получават повече в страната си отколкото чуждестранните си колеги? Най-малкото, защото комуникират с работодателя си на майчиния си език и за тях не се изисква допълнителен административен и финансов ресурс за наемането им.

В България, както и в повечето други страни, съществува законодателство, което защитава потребителя. Но работодателят, който ползва персонал, не е ли и той един вид потребител? Защото той, както и класическият потребител, плаща за услуги. И не следва ли и работодателят да бъде защитен? Или поне да не бъде ограничаван в избора си.

Защото иначе, представете си да съществува закон, който забранява вноса на чуждестранни стоки в България, в случай че те са по-евтини от българските. Защото точно това забранява трудовото ни законодателство. Какви телевизори ще гледаме тогава, какви коли ще караме и какви банани ще ядем?


Епилог

Ние смятаме, че е крайно време българските граждани да получат възможността да се възползват от по-ниско платеният труд на граждани на трети страни. И за това не е нужно да изобретяваме колелото, просто трябва да последваме примера на другите държави от ЕС, които отдавна са се възползвали от това удобство. Защото иначе, ако не адаптираме законодателството си със съвременната реалност, българинът ще трябва да продължи да заема нискоквалифицирани длъжности и то в собствената си държава. А българинът определено заслужава и може повече. И ако не направим нещо и то бързо, скоро няма да има кой да бере нашите, българските ягоди…

автор: Александър Добринов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.