Кога физическо лице може да носи отговорност за публични задължения на Дружество?
Отговорността на физическо лице за задължения на Дружеството е уредена в ДОПК. Разпоредбата на чл. 19 ДОПК урежда особени случаи на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължения за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента за който са установени публичните задължения за последното.
Характеристика на чл. 19 ДОПК
Фактическите състави по чл. 19 ДОПК не характеризират типична хипотеза на установително производство по глава петнадесета от ДОПК. За разлика от типичните ревизионни производства, в които органите по приходите безусловно изискват субекта да установи изгодни за себе си факти и обстоятелства (обикновено при отказа да се признае право на данъчен кредит и при преобразуване на ФР за целите на корпоративен данък или на друг пряк данък) в хипотезата, при която се реализира отговорност по реда на чл. 19 за съответното физическо лице, всички факти, осъществяващи фактическите състави по двете алинеи на чл. 19 ДОПК следва да се установят по несъмнен начин още в хода на ревизията – чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното производство подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите, т.е задължение на администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността.
Каква е отговорността по чл. 19 ДОПК?
Анализът на разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 ДОПК, води до извода, че става въпрос за субсидиарна отговорност на специален субект по отношение на вземане, което има публичен характер.
Кои задължения покрива отговорността по чл. 19 ДОПК?
Отговорност може да се реализира само вследствие на неправомерни действия, довели като правна последица за невъзможност да се погасят публични вземания, което се цели с извършването на тези действия. Именно затова тази отговорност не покрива априори всички възникнали публични задължения, а следва да се отграничи само до тези, които в резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат погасени. Казано по друг начин наличието на тази предпоставка изисква установяването от обективна страна на задължения, които са изискуеми и не могат да бъдат събрани и това да е в резултат на някое от действията на третото лице, посочени в чл. 19, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а от субективна страна извършените действия от третото лице да са насочени към такива правни последици и да целят тяхната настъпване. Именно тогава ще следва третото лице да понесе отговорността за тези задължения, които в резултат на неговите действия не могат да бъдат събрани/погасени, която отговорност ще се реализира по реда на чл. 108 и сл., вр. с чл. 21, ал. 1 от ДОПК.
Кога може да се ангажира отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК?
При наличие на кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да се ангажира субсидиарната отговорност на управител или на член на орган на управление, но в настоящия случай това не е налице, поради неустановяване от приходните органи наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК.
Имам връчен ревизионен доклад. Какви са правата ми?
При наличие на ревизионен доклад ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад.
Имам връчен ревизионен акт. Какви са правата ми?
Ревизионният акт може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.