Демокрация или завръщане към старите норми на НК
Редакциите на чл. 251 от НК от 1995 и 2015/2017г.
Според нас, една от най-мракобесните норми в Наказателния кодекс беше старата, изяло бланкетна разпоредба на чл. 251 от 1995г. Тя предвиждаше лишаване от свобода до 6 години за всяко нарушение на валутното законодателство, стига предметът на престъплението да е в особено големи размери (140 минимални работни заплати). Допълнително предметът на престъплението подлежеше на отнемане в полза на държавата. Под гилотината на този член попаднаха много „престъпници“, които не бяха подали статистически декларации към БНБ например. За щастие, под натиск от ЕС, тази норма беше изцяло променена през 2015 и 2017 г. Последната редакция от 2017 на чл. 251 от НК касаеше само недеклариране на средства, пренасяни през външната граница на ЕС:
Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.
чл. 251, ал. 1 от НК от 2017г.
С други думи, след 2017г., за да е съставомерно престъплението по чл. 251 от НК, следваше да са едновременно налице две условия:
- лицето да пренася парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях между България и страна извън ЕС, и;
- пренасяните средства по т.1 да са в особено големи размери, т.е. поне 140 минимални работни заплати към момента на пренасянето.
До тук добре. За да има престъпление, лицето трябва да пренася недекларирани средства между България и трета страна. Ако недекларираните средства се пренасят между България и Германия например, престъпление по чл. 251 от НК няма да има, независимо от размера на недекларираната сума.
Но демокрацията изисква жертви, а българските граждани очевидно не трябва да се ползват с големи свободи. Още повече ако искат да пренасят собствените си пари.
Промяната на чл. 251 от НК от 2023г.
В крак с принципите на промяната от последните години, през 2023г. българският законодател отново измени разпоредбата на чл. 251 от НК. Само че, вместо очакваната от нас по-нататъшна либерализация на режима на пренасяне на ценности през границата (нали искахме Шенген без граници), нормата направи рязък завой на 180 градуса и пое пътя на старите текстове от 1995г. С измененията, публикувани в ДВ, бр. 82 от 2023 г., разпоредбата придоби следния вид:
(1) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.
чл. 251, ал. 1 и 2 от НК от 2023г.
(2) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната и не се установи техният законен произход, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като средствата се отнемат в полза на държавата.
Какво означават промените от 2023г.?
Нека видим на практика какво се промени в чл. 251 от НК.
Добрите новини
Най-напред нормата на чл. 251 от НК от 2023г. частично изключи от обхвата си „благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях„. Но защо това изключване е частично? В актуалната разпоредба от 2023г. се упоменават само „парични средства“. Дефиницията на парични средства не е дадена в Наказателния кодекс, а във Валутния закон:
„парични средства“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2018/1672;
§ 1. т. 6 от Допълнителните разпоредби на ВЗ
А от своя страна, цитираният във ВЗ Регламент на ЕС гласи:
чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2018/1672
- „парични средства“ означава:
- i) валута;
- ii) прехвърляеми инструменти на приносител;
- iii) стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност;
- iv) предплатени карти;
В Приложение I на Регламент (ЕС) 2018/1672, като високоликвидни средства за съхраняване на стойност се определят монети със съдържание на злато от най-малко 90% и злато под формата на кюлчета, късове или буци със съдържание на злато от най-малко 99,5%.
С други думи пренасянето на скъпоценни камъни и изделия със и от тях, както и на благородни метали като сребро, платина или паладий не попадат в обхвата на чл. 251 от НК. Изключени от обхвата на наказателната норма са също така и златни монети с проба по-ниска от 900 (21,6 карата), кюлчета (късове и буци) с проба по-ниска от 995 (23,88 карата), както и златни украшения, накити и др., независимо от пробата им.
Лошите новини
До тук с либерализирането на нормите. Нека видим за какво трябва да внимаваме при пресичането на границата след промените на чл. 251 от НК през 2023г.
Най-напред, промененият чл. 251 от НК вече криминализира пренасянето на парични средства не само между България и трети страни, но и между България и другите страни членки на ЕС. А това е много опасно, имайки предвид огромният човекопоток между България и ЕС. Докато преди 2023г., гражданите пътуващи до Гърция, Германия и т.н. не можеха да извършат престъпление по чл. 251 от НК при никакви обстоятелства, то сега е съвсем различно.
При минимална работна заплата от 933 лв. към момента на написването на този материал, то по смисъла на НК, „особено големи размери“ е сума от 140 минимални заплати или 66784,95 евро. Тоест ако пътувате за Гърция със сума от 66785 евро и не я декларирате (при поискване) на границата, вие ще извършите престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. А за това престъпление е предвидено наказание до 5 години лишаване от свобода плюс глоба в размер на 20% от недекларираната сума.
Най лошото е предвидено в чл. 251, ал. 2 от НК
Истинският „дявол“ в промените на НК от 2023г. обаче е скрит в алинея 2 на чл. 251. Тук вече се ангажира наказателна отговорност дори сумата да не е в „особено големи размери“, стига законният и произход да не може да се установи. При това, предвиденото наказание е дори по-тежко от това в ал. 1, а именно от 1 до 6 години лишаване от свобода плюс конфискация на цялата недекларирана сума. Тази разпоредба вменява и презумпция за виновност, като лицето, пропуснало да декларира каквато и да било сума ще следва да докаже, че средствата са със законен произход. А как ще става това, и то на границата, за нас е абсолютна мистерия. Дали тази норма от НК няма да е и предпоставка за корупционни практики на границата? Според нас несъмнено…
Нагледен пример за безумието на чл. 251, ал. 2 от НК
Пътуването
Иван, български гражданин пътува за Гърция, като носи със себе си 9900 евро в брой. На границата, при поискване от българските власти, Иван заявява, че няма нищо за деклариране, знаейки, че се декларират само суми от над 10000 евро. При поискване да покаже пренасяните от него парични средства, се оказва, че Иван носи в портфейла си още 200 лева „джобни пари“. Така общата пренасяна сума става 10002,26 евро (9900 евро + 200 лева). И тук вече положението на Иван става сериозно, доста сериозно.
Престъплението
Тъй като недекларираните парични средства са далеч под прага от 66784,95 евро за „особено големи размери“ по смисъла на НК, то чл. 251, ал. 1 от НК е неприложим. Но, съгласно чл. 251, ал. 2 от НК, ако не се установи „законният произход“ на тези средства, то Иван ще е извършил престъпление.
Доказателствата
А как може, на границата, да се установи законният произход на парите? Дори Иван да носи бележка от банковата си сметка, че е изтеглил сумата в брой, това достатъчно доказателство ли ще е? Несъмнено не. Наличието на сума по банкова сметка не гарантира законния и произход. Ами ако Иван има бележка, че е обменил левове за 9900 евро? Това също нищо не доказва. Защото произходът на левовете остава неизяснен.
Ами ако Иван носи със себе си данъчна декларация, че е декларирал един милион лева приходи и е платил данъка, това достатъчно ли ще е? Разбира се, че не. Защото тези 9900 евро и 200 лева може да не са от паричната маса на получените и декларирани доходи, а от съвсем друг източник, потенциално незаконен.
Наказанието
И до тук с Иван, с неговото пътуване до Гърция, както и с досегашния му живот. Иван ще бъде разпитван като закоравял престъпник и той ще трябва да докаже „законния произход“ конкретно на пренасяните парични средства. Да, именно на тези банкноти, които е пренасял, а не просто, че има по принцип 10002,26 евро законни доходи. Доказателствената тежест ще е за него, тъй като само той може да докаже произхода на собствените си средства. И ако вината на Иван бъде доказана, т.е. ако той не успее да докаже, че не е виновен, Иван ще получи от 1 до 6 години затвор, а пренасяните пари ще бъдат отнети в полза на държавата.
Но може би в това е и истинският смисъл на демократичните промени и не следва да се „оплакваме“. В края на краищата, както казваше великият Тодор Колев:
Да ни е честита промяната на чл. 251 от НК и следващият път, когато пътувате в чужбина, ВНИМАВАЙТЕ!