Възстановяване на ДДС от фирми с чуждестранно участие

автор: адвокат Христо Василев

Практически и правни проблеми при възстановяване на ДДС на чуждестранни фирми на територията на Република България.

Както и на български фирми с чуждестранно участие – правна уредба.

Възстановяването на ДДС на чуждестранни фирми на територията на Република България, както и на български фирми с чуждестранно участие, е процес, който е подложен на редица правни и практически предизвикателства. Тези трудности произтичат както от сложността на данъчните разпоредби, административните процедури и различията в правните системи на различните държави.

Правна уредба на възстановяването на ДДС

1. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

• Закон за ДДС: Възстановяването на ДДС в България е регламентирано от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), който определя условията, при които данъчно задължените лица, включително чуждестранни фирми, могат да възстановят ДДС.
• ДОПК: Процедурните аспекти за възстановяване са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където са посочени сроковете и условията за подаване на заявления, както и процедурите за контрол и одит на заявленията от страна на НАП.

2. Директива на ЕС за възстановяване на ДДС (2008/9/ЕО)

• Възстановяването на ДДС на чуждестранни фирми от държави-членки на ЕС е регулирано и от европейската Директива 2008/9/ЕО, която установява хармонизиран процес за възстановяване на ДДС между държавите-членки. Тази директива предвижда, че чуждестранни фирми могат да подадат заявление за възстановяване на ДДС чрез електронна система в държавата, където са регистрирани, която от своя страна го предава към българските данъчни органи.

3. Правила за трети държави

• За фирми от трети държави (извън ЕС), възстановяването на ДДС се осъществява съгласно двустранни споразумения или при условия на реципрочност, предвидени в ЗДДС.

Практически проблеми при възстановяването на ДДС

1. Сложност на административните процедури

• Практически проблем: Чуждестранни фирми често се сблъскват с бюрократични трудности и усложнени процедури при подаване на заявления за възстановяване на ДДС. Изискванията за документиране и доказване на разходите могат да бъдат обширни и понякога трудно разпознаваеми за чуждестранните фирми.
• Правен аспект: Спазването на всички изисквания, свързани с подаване на фактури, извършването на счетоводни проверки и доказване на действителния характер на разходите е проблематично, особено когато чуждестранните фирми не са запознати с местната счетоводна практика.

2. Забавяния в процедурите за възстановяване

• Практически проблем: Възстановяването на ДДС често се забавя, поради дълги периоди на обработка от страна на Националната агенция за приходите (НАП). Процедурите за проверка на документите, счетоводните записи и евентуалните ревизии могат да доведат до значителни забавяния.
• Правен аспект: Въпреки че ДОПК и ЗДДС предвиждат определени срокове за разглеждане на заявленията, забавянията в практиката не са необичайни, което може да доведе до финансови затруднения за компаниите. В такива случаи компаниите могат да се сблъскат с нуждата от съдебни искове за защита на правата си.

3. Възстановяване на ДДС при фирми с чуждестранно участие

• Практически проблем: Български фирми с чуждестранно участие могат да срещнат затруднения при възстановяване на ДДС, особено ако дейностите им включват както вътрешни, така и международни операции. Трудности могат да възникнат при доказване на правото на данъчен кредит и определяне на мястото на данъчното събитие.
• Правен аспект: ЗДДС предвижда строги правила за възстановяване на данъчен кредит и определяне на мястото на облагане, което може да доведе до правни спорове при трансгранични операции. Например, при доставки на услуги или стоки извън България, фирмите трябва да докажат, че разходите са обосновани и подлежат на възстановяване.

4. Откази за възстановяване на ДДС поради липса на съответствие

• Практически проблем: Една от основните причини за отказ на възстановяване е липсата на съответствие на документите или неизпълнение на процедурни изисквания. Малки отклонения във фактурите, липсващи подписи или неправилно подадени декларации могат да доведат до отказ.
• Правен аспект: Фирмите имат право да обжалват отказите, но този процес може да бъде дълъг и трудоемък. В същото време обжалванията изискват специализирана правна помощ и познаване на местното законодателство.

5. Трудности при трансграничните сделки

• Практически проблем: Фирмите с международни сделки могат да срещнат трудности при определяне на приложимия ДДС режим, особено при сложни вериги на доставки, където участниците са от различни държави. Тези трудности могат да се увеличат при фирми, които оперират в различни държави-членки на ЕС.
• Правен аспект: Приложимостта на директиви и регламенти на ЕС за възстановяване на ДДС при трансгранични сделки понякога е неясна, особено при липсата на ясна регламентация за определени видове услуги или стоки. Това може да доведе до правни спорове и объркване относно правилния начин за възстановяване на ДДС.

Заключение

Възстановяването на ДДС на чуждестранни фирми и български фирми с чуждестранно участие е сложен процес, обхванат от подробна правна рамка, но често съпътстван от практически затруднения. Основните предизвикателства включват административни забавяния, сложни изисквания за документиране, и различия в данъчните системи на държавите. Правилното разбиране на ЗДДС, ДОПК и приложимите директиви на ЕС е от съществено значение за успешното възстановяване на ДДС и минимизиране на правните рискове.

Компетентна ли е българската данъчна администрация при възстановяването на ддс и спазват ли се законните срокове за възстановяване в практиката?

Компетентността на българската данъчна администрация, в частност Националната агенция за приходите (НАП), при възстановяването на ДДС е регламентирана в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). НАП е основният орган, отговорен за прилагането на правилата за възстановяване на ДДС в България, както за местни, така и за чуждестранни фирми.

Компетентност на НАП при възстановяване на ДДС

1. Правна рамка: Българската данъчна администрация е натоварена със задължението да извършва възстановяване на ДДС на данъчно задължените лица в съответствие с европейското и националното законодателство. Законът за ДДС регламентира конкретните условия, на които трябва да отговарят фирмите, за да имат право на възстановяване на ДДС. Също така се предвиждат процедури за подаване на заявления, проверки и срокове за възстановяване.
2. Контролни механизми: НАП има правомощия да извършва детайлни проверки и ревизии на исканията за възстановяване на ДДС, за да се предотврати злоупотреба или неправилно възстановяване. Администрацията се счита за компетентна, тъй като разполага с нужните правни инструменти и процедури за защита на данъчната система.

Спазване на законните срокове за възстановяване на ДДС

Законодателството предвижда конкретни срокове за възстановяване на ДДС, които на теория трябва да бъдат спазвани. Ето какво гласи законът и какви са практическите аспекти:

1. Законни срокове:
   • Според чл. 92 от ЗДДС, данъчната администрация трябва да възстанови надвнесения ДДС в срок до 30 дни след подаването на данъчната декларация, при условие че всички необходими документи са представени и няма основания за ревизия.
   • Ако данъчната администрация реши да извърши ревизия, срокът за възстановяване на ДДС може да бъде удължен, като ревизията трябва да приключи в рамките на 2 месеца след започването ѝ. В по-сложни случаи, когато се изискват допълнителни проверки, този срок може да бъде продължен до 6 месеца.
2. Практически проблеми със сроковете:
   • Въпреки че законодателството е ясно по отношение на сроковете за възстановяване, в практиката често се наблюдават забавяния. Това може да се дължи на различни причини, включително натовареността на данъчните служители, сложността на казусите, както и административни и технически проблеми.
   • Фирмите често се оплакват от дълги периоди на изчакване, особено когато е стартирана ревизия. В такива случаи сроковете за възстановяване могат да надхвърлят предвидените в закона, като в някои случаи това води до финансови затруднения за компаниите, които разчитат на своевременно възстановяване на средствата.
3. Правни последици при забавяне:
   • Когато данъчната администрация не успее да възстанови ДДС в рамките на законно установените срокове, фирмите имат право да подадат жалба или да заведат съдебно дело срещу НАП за защита на своите интереси. В някои случаи забавянето може да доведе и до изплащане на лихви от страна на държавата за забавеното възстановяване.
   • Забавеното възстановяване на ДДС може да има негативни последици за бизнеса, особено при малки и средни предприятия, които разчитат на тези средства за поддържане на паричните си потоци.

Заключение

Националната агенция за приходите (НАП) е компетентният орган за възстановяване на ДДС в България и разполага с правомощията и законовите механизми за прилагането на процедурите за възстановяване. Въпреки това, на практика често се наблюдават забавяния в процеса на възстановяване, особено когато се извършват ревизии. Макар законът да предвижда конкретни срокове, в реалността тези срокове не винаги се спазват, което може да доведе до финансови затруднения за фирмите. Фирмите имат право да обжалват забавянията и да търсят компенсации чрез административен и съдебен ред.