Може би на някои от Вас вече се е случвало да регистрирате и да предадете багажа си на летището преди полета Ви, но при пристигането Ви да се установи, че багажът Ви липсва. В този случай следва да се състави констативен протокол, който се изготвя от компетентните служители на летището, в което липсата е установена. В тази хипотеза е важно да знаете, че Превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на багаж или товари.
Правна уредба на договора за въздушен превоз на багаж
Съгласно чл. 367 ТЗ, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място, лице, багаж или товар. При този договор за превоз на багаж превозвачът е длъжен да извърши превоза в определен срок, да пази товара от приемането му до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на багажа и да му го предаде в местоназначението. Неизпълнението на задължението на превозвача, изразяващо се в забава при изпълнение на превоза, доколкото не се дължи на форсмажорно обстоятелство, е предвидено от законодателя като основание за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на настъпилите за изпращача вреди.
Освен посочените разпоредби, в конкретната хипотеза приложение намират Закона за гражданското въздухоплаване и Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, ратифицирана от Р. Б. със закон от 16.07.2003 г., в сила от 09.01.2004 г. /ДВ, бр. 6 от 23.01.2004 г. /. Посочените нормативни актове също уреждат отговорността на превозвача, при неточно изпълнение на договора за превоз, отнасяща се до повреда на багажа или до закъснението на същия, както и условията за ангажиране на отговорността на превозвача.
Как да упражните правата си?
В случай на вреди лицето, което има право да получи доставката, трябва да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж и 14 дни от датата на получаване на товара. В случай на закъснение жалбата трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни считано от датата, на която багажът или товарът са били предоставени на негово или нейно разположение. Ако не бъде отправена жалба в посочените срокове, срещу превозвача не може да се заведе дело освен в случай на измама от негова страна.
Форма на жалбата
Всяка жалба трябва да бъде в писмена форма и да бъде връчена или изпратена в посочените срокове.
Лимит на отговорността
Конвенцията определя лимита на отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение, която е ограничена до 1000 специални права на тираж за всеки пътник.
Изключване на отговорността на превозвача
Съгласно чл. 81 от ЗЗД, длъжникът не отговоря ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, което не може да му се вмени във вина. Такава причина, изключваща отговорността е наличието на непреодолима сила или случайно събитие. Съгласно чл. 306, ал. 2 от ТЗ непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. В теорията се приема, че няма алтернативност на двете характеристики и „или“ следва да се чете „и“, т. е. за да нелице непреодолима сила следва събитието да е едновременно непредвидено и непредотвратимо. Приема се още, че случайното събитие е такова, че е непреодолимо, защото не е предвидено, ако би било предвидено, то чрез наличното състояние на техниката би могло да се преодолее, докато при непреодолимата сила – дори и предвидена, тя не би могла да бъде преодоляна. Събитието още следва да доведе до невъзможност за изпълнение.
Какво се случва на практика?
Много често превозвачът отказва да заплати обезщетение на пътника. Основното възраьение на превозвача често е позоваването на Общите му условия, независимо дали пъника е бил запознат с тях. Тук обаче следва да се има предвид Закона за защита на потребителя и в частност разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 ЗЗП, съгласно която клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Разпоредбите на чл. 147а имат императивен характер, поради което съдът (при едно евентуално дело) следва да следи служебно за спазването им.