Винаги съм считал, че престъплението „изпиране на пари“ по чл. 253 от НК е съвременна еманация на „лов на вещици“. И все още смятам така. В някои случаи обаче този престъпен състав може да изиграе ролята на възмездие при определени, особено дръзки престъпления.
С уверението, че за написването на статията не е използван изкуствен интелект. Нито буква!
Разпореждането с имущество след извършен грабеж или кражба е според мен най-класическият случай на „изпиране на пари“. Но така ли е и според българските съдилища?
Изпиране на пари след извършен грабеж – до 12 години лишаване от свобода
Преди известно време беше публикуван материал за престъпление, извършено от една млада „дама“, която, въоръжена с пистолет, ограбва непълнолетно момиче. В статията се прави извод, че основното и най-тежкото престъпление в случая е (въоръжен) грабеж по чл. 198, ал. 1 от наказателния кодекс (НК). Грабежът е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. Оказва се обаче, че в реалите на XXI век, извършеното от „дамата“ с пистолета, е възможно да изпълва състава и на едно друго, дори по-сериозно престъпление – изпиране на пари по чл. 253, ал. 1 от НК. А в този случай вече, предвиденото от НК наказание е лишаване от свобода от три до ДВАНАДЕСЕТ години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева.
Историята за грабежа накратко (всички прилики с реални лица са случайни)
В една топла вечер, млада жена, въоръжена с пистолет, излиза на улицата и заплашва с оръжието си младо, непълнолетно момиче. При грабежа, жената отнема от момичето малка сума пари и мобилния и телефон. Непосредствено след това, жената залага пистолета в заложна къща, като срещу залога получава определена сума пари. Пълната история можете да прочетете в статията – Грабеж… и още нещо.
Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи – изпиране на пари (след грабеж)
Съгласно наказателния кодекс:
(1) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
(4) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.
чл. 253, ал. 1 от НК
А в конкретния случай на въоръжен грабеж, при повдигнато обвинение по чл. 198, ал. 1 от НК, се касае именно за „тежко престъпление“ (чл. 93, т. 7 от НК), тъй като то се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години.
С други думи, ако прокуратурата повдигне обвинение на грабителката и за изпиране на пари, то предвиденото наказание ще е от три до дванадесет години л.с. и глоба.
Какво е всъщност изпиране на пари – закон и съдебна практика?
Но има ли въобще изпиране на пари в случая с грабежа? Представлява ли „изпиране на пари“ сделката (разпореждането?) с отнетия от пострадалата телефон и предаването му като залог в заложната къща? Нека да видим какво казва законът, а след това ще анализираме и наличната съдебна практика.
Законът – изпиране на пари по чл. 253 от НК
В разпоредбата от наказателния кодекс, според мен, е достатъчно добре изразена волята на законодателя. Изпирането на пари може да се осъществи по два основни начина. Разбира се, при това, извършителят следва да знае или да предполага, че имуществото е придобито чрез престъпление или общественоопасно деяние. Тези два начина за изпиране на пари са именно:
- Извършване на каквато и да било операция или сделка с имуществото, или;
- Прикриване произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото.
С други думи, ако тълкуваме разпоредбата на чл. 253 от НК граматически и логически, залагането на присвоения телефон в заложната къща (без дори да е необходимо да са получени пари), несъмнено изпълва състава на престъплението „изпиране на пари“. Това е така, защото извършителката на грабежа е извършила сделка с присвоеното имущество. При това тя е и прикрила произхода му, като е декларирала, че телефонът е неин, макар това условие по принцип и да не е необходимо за да бъде довършено престъплението пране на пари. Дори извършителката на грабежа да не беше декларирала, че телефонът е неин, то престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК пак щеше да е довършено в момента на предаването на телефона като залог или с подписването на договора за залог.
Съдебната практика – материал за размисъл
Сделка или разпореждане
Съдебната практика е, според мен, като цяло правилна, но с известни забележки. Например в Решение № 111/12.11.2020г на ВКС, съдът казва:
Необходимо е да се отбележи, че законодателят чрез въвеждането на нормата на чл.253 от НК е криминализирал всяка една финансова операция или сделка с имущество, което е предмет на придобиване чрез престъпление. Налице е императивна нормативна забрана за разпореждане и не се изключва възможността за облагодетелстване, независимо от това какви възражения се правят в тази насока. Целта на законодателната намеса е придобитото чрез престъпление имущество да не се разпилява или трансформира, за да могат да бъдат възстановени или обезпечени настъпилите вреди от предикатното престъпление. За разлика от общия състав по чл.215 от НК, където се изисква специална цел при формиране на престъпния умисъл, при специалния състав по чл.253 от НК това не е изискуемо се условие, поради специфичния характер на защитените обществени отношения, а именно свързването им със системите , посочени в глава 7-ма на Особената част на НК-финансова, данъчна и
осигурителна такива, както и поради характера на имуществото- пари.
От една страна ВКС съвсем правилно констатира, че за да има „изпиране на пари“ не е необходимо чрез сделката с имуществото да е получена облага.
От друга страна обаче не е ясно защо ВКС счита, че е „налице е императивна нормативна забрана за разпореждане„. Нормата на чл. 253, ал. 1 от НЛ инкриминира извършването на всякаква „финансова операция или сделка с имущество(то)“, а не непременно разпореждане с това имущество. В края на краищата една сделка може и да не е разпоредителна. Да не говорим, че самият законодател използва и термина „финансова операция“, чието съдържание е дори по-широко от понятието „разпореждане“, възприето от ВКС.
Разпиляването или трансформирането на имуществото необходимо условие ли са, за да е налице „изпиране на пари“?
На следващо място, ВКС счита, че „Целта на законодателната намеса е придобитото чрез престъпление имущество да не се разпилява или трансформира, за да могат да бъдат възстановени или обезпечени настъпилите вреди от предикатното престъпление.“.
Аз не съм съгласен с този извод на съда. Ако целта на нормата на чл. 253, ал. 1 от НК беше да предотврати разпиляването или трансформацията на имуществото, то нормата нямаше да се намира в „Глава седма. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ“. Много по-подходящо би било съставът на „изпиране на пари“ да е свързано със системите по „Глава пета. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА“. Или дори, колкото и екзотично да звучи, изпирането на пари да е включено в „Глава шеста. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО – Раздел I „а“. Престъпления против кредиторите.“, тъй като потърпевшият от предикатното престъпление влиза в ролята на „кредитор“ по отношение на извършителя на престъплението.
Освен това, ако горното тълкуване на ВКС е правилно, то самото престъпление по чл. 253, ал. 1 от НК не би се наричало „изпиране на пари“, а по-скоро „укриване на пари“.
Като цяло, изпирането на пари е престъпление против ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ, а не против ПОТЪРПЕВШИЯ от предикатното престъпление. Затова и нормата на чл. 253 от НК въобще не би трябвало да цели предотвратяването на разпиляването или трансформирането на имуществото, тъй като по принцип то подлежи на възстановяване на потърпевшия от предикатното престъпление. Целта на нормата по чл. 253 НК е да предотврати „навлизането“ на „нечисти“ активи във финансовата система, което е съвсем различно от излизането на имуществото от патримониума на потърпевшия от предикатното престъпление.
Епилог
По темата за института на „изпиране на пари“ и за действащата наказателноправна доктрина може да се каже още много. Целта на настоящата статия обаче беше да преценим приложимостта на чл. 253, ал. 1 от НК в хипотеза на извършен грабеж и последващо залагане на отнетата вещ в заложна къща. Според мен отговорът е „ДА“.